сряда, 13 юни 2012 г.

СРЕДСТВА И ТЕХНИКИ ЗА МАНИПУЛАЦИЯ НА ОБЩЕСТВОТО

------------------------------------------------------------------------------------------------------------
“Those who fail to learn from history are doomed to repeat it.”
"Тези които не се поучават от историята си са обречени да я повторят"
-Сър Уинстон Чърчил, друид и свободен зидар 33-та степен.(може да се уверите тук и тук)

------------------------------------------------------------------------------------------------------------
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО Е ДА ЗАПОЧНЕТЕ ОТ ПЪРВАТА ПУБЛИКАЦИЯ, т.е. от УВОДА
------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Теории и техники за контрол на мисълта използвани от средствата за масова информация.

Превод на статия от http://vigilantcitizen.com:

Медиите са най-мощният инструмент използван от управляващата класа за манипулиация на масите. Те оформят и консолидират мнения и настроения, както и определят какво е нормално и приемливо. Тази статия разглежда дейноста на средствата за масово осведомяване чрез теориите на основните и творци, нейната силова структурата и техниките, които използва за да се изобличи истинската и роля в обществото.

Изображение източник deesillustration.com
Повечето от статиите в този сайт дискутират окултната символика на популярната култура. От тези текстове възникват много легитимни въпроси свързани с целите на тези символи и мотивацията на тези, които ги поставят там, но е невъзможно за мен да се предоставят задоволителни отговори на тези въпроси, без да се посочат други концепции и факти. Затова реших да напиша тази статия, за да предоставя теоретичната и методологичната основа на анализите, представени на този сайт, както и представянето на основните учени от областта на масовите комуникации. Някои хора четат моите статии и си мислят, че казвам "Лейди Гага иска да контролира съзнанието ни". Това не е така. Тя е просто една малка част от огромната система за масово осведомяване.

Програмиране чрез средствата за масова информация


Средствата за масово осведомяване са медийни форми, проектирани да засегнат възможно най-голямата аудитория. Те включват телевизия, филми, радио, вестници, списания, книги, музика, видео игри и интернет. Много проучвания са проведени през миналия век, за да се определят ефектите на средствата за масово осведомяване на населението, за да открият най-добрите техники за да му се повлияе. От тези проучвания възниква науката за съобщения, която се използва в областта на маркетинга, връзките с обществеността и политиката. Масовата комуникация е необходим инструмент за застраховане на функционалността на широка демокрация, но тя е и необходим инструмент за диктатура. Всичко зависи от използването и.

В предговора от 1958 г., на Прекрасният нов свят, Олдъс Хъксли рисува доста мрачен портрет на обществото. Той смята, че то се контролира от "безлична сила", управляващия елит, който манипулира населението, като използва различни методи.

"Безлични сили, върху които ние нямаме почти никакъв контрол, изглежда тласкат всички нас в посока на един Прекрасен Нов Свят - кошмар; това безличено тлскане е съзнателно ускорявано от представители на търговски и политически организации, които са разработили редица нови техники за манипулиране, в интерес на малцина, мислите и чувствата на масите."  
- Олдъс Хъксли, предговора към Brave New World

Неговата мрачна перспектива не е просто хипотеза или параноична заблуда. Това е документиран факт съществуващ в най-важните проучвания в света на масовите медии. Ето някои от тях:

Елитните мислители


Уолтър Липман, американски интелектуалец, писател и два пъти носител на наградата Пулицър е написал едно от първите дела, отнасящи се до употребата на средствата за масова информация в Америка. В Общественото мнение (Public Opinion) -1922, Липман оприличава, масите с "големия звяр" и "объркано стадо", които трябва да се ръководят от ръководена класа. Той описва управляващия елит като "специализирана класа, чиито интереси достигат отвъд локалното" този клас е съставен от експерти, специалисти и бюрократи. Според Липман експертите, които често са посочени като "елит" са машини за знания, с чиято помощ се заобикаля първичният дефект на демокрацията - невъзможният идеал на "всемогъщият гражданин." Утъпкваното и ревящо "объркано стадо" има своя функция: да бъде "заинтересован зрител на процеса", т.е. не пряк участник. Участието е задължение за "отговореният човек", който не е обикновен гражданин.

Средствата за масова информация и пропаганда са следователно инструменти, които трябва да бъдат използвани от елита за контрол на обществеността без физическа принуда. Една важна концепция представена от Липман е "фабрикуването на съгласие", което е на кратко, манипулация на общественото мнение, за да се приеме дневния ред на елита. Мнението на Липман е, че широката общественост не е квалифицирана да разсъждава и да взема решения по важни въпроси. Следователно за елита е важно да вземе решение "за собственото си добро" и след това да продаде това решение на масите.

"Фактът че чрез фабрикуването на съгласие са възможни големи подобрения мисля, че никой не отрича. Процесът, чрез които общественото мнение се формира е със сигурност не по-малко сложен, отколкото е представен на тези страници, както и възможноста за манипулация, която е отворена за всеки, който разбира процеса . . . като резултат на психологическите изследвания, съчетани със съвременните средства за комуникация, практикуването на демокрацията е намаляло до минимум. Революцията която протича е  неразмерно по-значителна, отколкото всяка смяна на икономическата мощ. . . . Под влиянието на пропагандата, не непременно в зловещия смисъл на думата сама по себе си, старите константи на нашето мислене са станали променливи. Вече не е възможно, например, да се вярва в оригиналната догма на демокрацията, че знанията, необходими за управлението на човешките дела идва спонтанно от човешкото сърце. Когато ние действаме според тази теория, ние се излагаме на самозаблуда и форма на убеждение, която ние не можем да проверим. Доказано е, че не можем да разчитаме на интуицията, съвестта, или случайно мнение, ако искаме да се справим със света извън нашия обсег."  
-Уолтър Липман, общественото мнение

Може би е интересно да се отбележи, че Липман е един от основателите на Council on Foreign Relations(Съвета за външни отношения) CFR - най-влиятелната външно политическа организация  в света. Този факт трябва да ви даде един малък намек за състоянието на духа на елита, относно използването на медиите.

"Политическата и икономическата власт в САЩ е съсредоточена в ръцете на" управляващия елит ", който контролира повечето от базираните в САЩ мултинационални корпорации, основните средства за комуникация, най-влиятелните фондации, големите частни университети и повечето обществени услуги. Основан през 1921 г., Съветът на външните отношения е ключовата връзка между големите корпорации и федералното правителство. Тя бе наречена "училище за държавници" и "се доближава да бъде орган който C. Райт Милс нарича Power Elite - група мъже с подобен интерес и перспектива за оформянето на събития от неуязвимата позиция зад кулисите. Създаването на Организацията на Обединените Нации (ООН) е проект на Съвета, както и на Международния валутен фонд и Световната банка. "
Стив Джейкъбсън, Умствен контрол в САЩ

Някои от настоящите членове на CFR включват Дейвид Рокфелер, Дик Чейни, Барак Обама, Хилари Клинтън и изпълнителните директори на големи корпорации като CBS, Nike, Coca-Cola и Visa.

Карл Юнг


Карл Юнг е основател на аналитичната психология (известнa също Юнгова психология), която разбира психиката на съзнанието като резултат от на изследването на сънища, изобразително изкуство, митология, религия, символи и философия. Швейцарският терапевт е в основата на много психологически понятия, използвани днес като архетип, комплекс, персона, интровертен/екстровертен и синхрон. Той е бил силно повлиян от окултното минало на семейството му. Карл Густав, дядо му е бил запален масон (Grand Master) и Юнг сам е установил, че някои от неговите предци са били Розенкройцери. Това може да обясни неговия голям интерес към източната и западната философия, алхимията, астрологията и символиката. Един от неговите най-важни (и неразбрани) концепции е "Collective Unconscious" или Колективното Подсъзнание.

"Моята теза е такава: В допълнение към нашето пряко съзнание, което е изцяло от личен характер и което ние вярваме, че е единственото емпирично съзнание (дори и ако приемеме че личното  подсъзнание  като допълнение), съществува втора психична система която има колективен, универсален, и безличен характер, който е идентичен с този на на всички индивиди. Това колективното подсъзнание не се развива индивидуално а се наследява. То се състои от предварително съществуващи форми, архетипи, които могат да се осъзнаят само вторично и които дават определена форма на определени психически посоки." 
 - Карл Юнг, Мястото на концепцията на колективното несъзнавано

Колективното подсъзнание се показва чрез съществуването на подобни символи и митологични фигури в различни цивилизации. Архетипните символи, изглежда са вградени в нашето колективно подсъзнание и когато сме изложени на тях, ние демонстрираме природна атракция и очарование. Окултните символи могат да оказват голямо влияние върху хората, дори ако много хора никога не са били запознати лично с езотеричното значение на символа. Специалисти по масовите комуникации, като например Едуард Д. Бернайс, намират в тази концепция чудесен начин да манипулират личното и колективното подсъзнание на обществото.

Едуард Бернайс се смята за "бащата на връзките с обществеността" и използваните понятия открити от чичо му Зигмунд Фройд за подсъзнателна манипулация обществеността. Той споделя мнението на Уолтър Липман за населението, като се смята, че е ирационално и се ръководи от "инстинкта на стадото". По негово мнение, масите трябва да бъдат манипулирани чрез невидимо правителство, за да се осигури оцеляването на демокрацията.

"Съзнателното и преднамерено манипулиране на утвърдените навици и мнения на масите е важен елемент в едно демократичното общество. Тези, които манипулират този невидим механизъм на обществото представляват невидимото правителство, което е истинската сила която управлява държавата. Ние сме управлявани, нашите умове са моделирани, нашите вкусове се формират, нашите идеи са предлагани, до голяма степен от хора, за които никога не сме чували. Това е логичен резултат на начина, по който нашето демократично общество е организирано. Огромен брой човешки същества трябва да си сътрудничат по този начин, ако те искат да живеят заедно като едно гладко функциониращо общество. Нашите невидими управители, в много случаи, не знаят самоличността на членовете на своите колеги от вътрешния кабинет. " 
- Едуард Бернайс, Пропаганда

Харолд Ласуел
През 1939-1940, Чикагският университет е домакин на серия тайни семинари по комуникации. Тези семинари са финансирани от фондация "Рокфелер" и в тях участват най-известните изследователи от областта на комуникациите и социологическите проучвания. Един от тези учени е  Харолд Ласуел, водещ американски политолог и теоретик по комуникации, който е специализиран в анализа на пропагандата. Той също е на мнение, че една демокрация, едно правителство, което е управлявано от хората, не може да се поддържа без специализиран елит който да оформя и моделира общественото мнение чрез пропаганда.

В своята енциклопедия на социалните науки, Ласуел обяснява, че когато на елита липсва необходимата сила да въдворят послушание, социалните мениджъри трябва да се обърнат към "изцяло нова техника на контрол, до голяма степен чрез пропаганда." Той добавя конвенционалното извинение: трябва да разберем "невежеството и глупостта [на] ... масите и да не се поддаваме на демократичния догматизъм, че хората са най-добре знаяат собствените си интереси."

Ласуел обширно изучава областта на анализ на съдържанието, за да разбере ефективността на различните видове пропаганда. В своето есе Съдържанието на комуникациите, Ласуел обяснява, че за да се разбере смисъла на съобщенията (т.е. филм, реч, книга, т.н.), трябва да се вземе предвид честотата, с която някои символи се появяват в съобщението, посоката, в която символите се опитват да формират мнението на публиката, и интензивността на използваните символи.

Ласуел е известен с медийният аналитичен модел, базиран на:

Кой (казва) Какво (на), Кого (в) Какъв Смисъл (с) Какъв Ефект

С този модел Ласуел показва, че, за да се анализира медиен продукт, трябва да се наблюдава  кой е продуцент на продукта (хората, които са зад създаването му), кой го насочва към (целевата аудитория) и какви са желаните ефекти на този продукт (да информира, да убеди, да продава и т.н.) върху публиката.

Взимайки видеото на Риана като пример, анализът ще бъде както следва: КОЙ Е ПРОДУЦЕНТА: Vivendi Universal, КАКЪВ Е ПРОДУКТА: поп певицата Риана, КОМУ Е ПРЕДЛАГАН ПРОДУКТА: потребители на възраст между 9 и 25; КАКЪВО Е СЪДАРЖАНИЕТО: музикално видео и КАКЪВ Е ЕФЕКТА: продаването на музиканта, неговата песен, неговият визаж и неговото послание.

Анализите на видеа и филми на страниците на The Vigilant Citizen отдават голямо значение на това "кой стои зад съобщенията" предавани на обществеността. Терминът "Илюминатите" е често се използван за да опише тази малка група на елита, която тайно управлява масите. Въпреки че терминът звучи доста присмехулно и заговорнически, уместно описва афинитетът на елита към тайните общества и окултното знание. Въпреки това, аз лично съм против това да се използва термина "теория на конспирацията", за да се опише какво се случва в средствата за масово осведомяване. Ако всички факти, свързани с елитарският характер на забавната промишленост са лесно достъпни за обществеността, то дали този факт все още ще се счита за "теория на конспирацията"?

Преди имаше различни гледни точки, идеи и мнения в популярната култура. Консолидирането на медийните корпорации обаче доведе до стандартизация на културната индустрия. Питали ли сте се защо напоследък музиката звучи подобно и защо всички нови филми изглеждат по същият начин? По-надолу е част от отговора:

Медийна собственост



Ограничен брой участници в културната индустрия означава ограничено количество гледни точки и идеи, които си проправят път към широката общественост. Това също означава, че едно съобщение може лесно да насити всички медийни форми за генериране на съгласие (например "има оръжия за масово унищожение в Ирак").

Стандартизирането на човешката мисъл



Сливането на медийните компании през последните десетилетия генерира малка олигархия на медийни конгломерати. Повечето телевизионни предавания, които следиме музиката, която слушаме филмите, които гледаме и вестниците, които четеме произлизат от ПЕТ корпорации. Собствениците на тези конгломерати имат близки връзки с елита на света и по много начини, те СА елита. Притежавайки всички възможни издания, които имат потенциал да достигнат до масите, тези конгломерати имат силата да създават в съзнанието на хората, единен сплотен светоглед, изграждайки "стандартизирането на човешката мисъл".

Дори движения или стилове, които се считат за маргинални, са в действителност разширения на преобладаващото мнение. Средствата за масова информация произвеждат свои собствени бунтовници, които определено изглеждат като такива, но всъщност са част от системата и не и задават въпроси. Изпълнители, произведения и идеи, които не отговарят на масовия начин на мислене са безмилостно отхвърляни и забравени от конгломератите, което от своя страна ги кара напълно да изчезват от самото общество. Идеи, които се считат за валидни и е желателно да бъдат приети от обществото, от друага страна, са умело пускани в търговската мрежа на масите, за да станат норма.

Още през 1928 г. Едуард Бернайс Вече вижда огромен потенциал в филма като медиум за стандартизиране на мисълта:

"Американският филм е най-голямият подсъзнателен носител на пропаганда в света днес. Той е чудесен дистрибутор на идеи и мнения. Филмовото изкуство може да стандартизира идеи и навици на една нация. Тъй като филмите са правени за да се отговори на пазарните изисквания, те по скоро отразяват, подчертават и дори преувеличават широките национални тенденции отколкото да стимулират нови идеи и мнения. Филмът се възползва само от идеи и факти, които са на мода. Както вестникът се стреми да предоставя новини, филмът се стреми да предоставя развлечения. "  
- Едуард Бернайс, Пропаганда

Тези факти са обозначени като опасност за човешката свобода през 1930 от мислителите на  Франкфуртската школа, като Теодор Адорно и Херберт Маркузе. Те определят три главни проблема на културната индустрия. Индустрията може да:

  1. асимилиране на индивида в масата, като се възпрепятства развитието на еманципираните лица, които са способни да вземат на рационални решения;
  2. заменяне законния стремеж към индивидуализъм и собствено самосъзнание с безопасният мързел на комфорта и с пасивността;
  3. приемане на идеята, че хората всъщност се стремят да избягат абсурдния и жесток свят в които живеят, като се потапят в хипнотичното състояние самодоволството.

Идеята за бягство от действителността е все по-актуална днес с появата на онлайн игри, видео, 3D филми и домашно кино. Масите, в постоянно търсене на най-съвременните развлечения, прибягват до високо-бюджетни продукти, които могат да се произведат само от най-големите медийни корпорации на света. Тези продукти съдържат внимателно изчислени послания и символи, които не са нищо повече и нищо по-малко от пропаганда представена като забавление. Общественоста е обучена да обича тази пропаганда до такава степен, че харчи трудно спечелените си пари, за да бъде изложена на нея. Пропагандата (използвана в политическия, културен и търговски смисъл) вече няма принудителна или авторитативна форма, както по време на диктатура: тя се превърнала в синоним на забавление и удоволствие.

"Що се отнася до пропагандата, ранните привърженици на всеобща грамотност и свободна преса, предвиждаха само две възможности: пропагандата може да е вярна, или може да е тотална лъжа. Те не предвидиха какво се е случи в действителност, преди всичко в нашите западни капиталистически демокрации - развитието на една огромна индустрия за масова комуникация, съсредоточена главно нито в истината, нито в лъжата а в нереалното, което е повече или по-малко напълно без значение . С една дума, те не успяха да вземат в предвид, почти безкрайният апетит на човека за отвличане на вниманието."  
- Олдъс Хъксли, предговора към Brave New World

Една единствена част от медиите често няма да има траен ефект върху човешката психика. Масмедиите, обаче, от вездесъщата си природа, създават среда за живот, в която ние се развиваме ежедневно. Те определят нормата и изключват нежеланото. По същия начин конете имат капаци, така че да могат да виждат само това, което е непосредствено пред тях, масите могат да гледат само на там  на където трябва да гледат.

"Появата на средствата за масова комуникация, е това което прави възможно използването на пропагандни техники в един обществен мащаб. Оркестрацията на пресата, радиото и телевизията за да се създаде постоянно, трайно и оеднаквено обкръжение, прави влиянието на пропагандата, почти незабелязано, именно защото то създава постоянното обкръжение. Масмедийте осигуряват основната връзка между индивида и изискванията на технологичното общество. "- Жак Елул

Една от причините, поради която, средствата за масово осведомяване успешно влияят на обществото се дължи на голямото количество изследвания в областа на когнитивната наука и човешката природа, върху която се прилагат.

Манипулационни техники


"Публичността е преднамерен опит да се управлява възприятието на обществеността по дадена тема. Темите на публичност включват хора (например, политици и артисти-изпълнители), стоки и услуги, организации от всякакъв вид, както и произведения на изкуството или развлечения."

Натискът да се продават продукти и идеи на масите е довел до безпрецедентно количество на изследвания върху човешкото поведение и върху човешката психика. Когнитивните науки, психология, социология, семиотика, лингвистика и други подобни винаги са били и все още са обширно изучавани чрез добре финансирани изследвания.

"Няма група на социолозите която да може да се доближи до рекламните агенти в събирането и обработката на използваеми социални данни. Рекламните агенти имат на разположение годишно милиарди за проучване и тестване на реакциите. Техните продукти са великолепна съвкупност на материал за общия опит и чувствата на цялата общност. " 
- Маршал Маклуън, разширенията на човека

Резултатите от тези изследвания се прилагат за реклами, филми, музикални клипове и други носители, за да имат колкото се може по-голям ефект. Изкуството на маркетинга е много точно и научно защото трябва да засегне, както индивидуалното така и колективното съзнание.  В високо бюджетните културни продукти, едно видео никога не е "само на видео" изображения, символи и намеци са стратегически поставени, за да се генерира желания ефект.

"Чрез познанията за човека и неговите тенденции, желания, нужди, психически механизми, неговитят автоматизъм, както и чрез познаване на социалната и аналитичната психология пропагандата усъвършенства своите методи."  
- Propagandes, Жак Елул (свободен превод)

Пропагандата днес много рядко използва рационални или логични аргументи. Тя директно засяга най-първичните нужди и инстинкти на човека с цел генериране на емоционален и ирационалнен резултат. Ако ние винаги мислехме рационално, то вероятно е нямше да купиме 50% от това, което притежаваме. Бебетата и децата са постоянни участници в реклами, насочени към жените поради конкретна причина: изследвания са показали, че снимки на деца спускат при жените инстинкта за грижа и охрана, което в крайна сметка води до едно предразполагане към рекламният продукт на базата на съчуствието.



Сексът е навсякъде в медиите, тъй като той привлича и държи вниманието на зрителя. Той е пряко се свързан с нашата първична необходимост да се размножаваме, и когато се задейства, този инстинкт може мигновено да засенчи всички други рационални мисли в мозъка ни. 

Подсъзнателно възприятие

Ако съобщенията, описани по-горе, биха били в способни да засегнат директно зрителителското подсъзнание, без дори зрителите да осъзнават какво се случва? Това именно е целта на подсъзнателното възприятие. Фразата подсъзнателната реклама "е въведена през 1957 г. на пазара в САЩ от изследователя Джеймс Викар, който е заявил, че може да накара зрителите да "пият "Кока-Кола" и "ядат пуканки" като покаже тези съобщения на екрана за такова кратко време, че зрителите да не забележат.

"подсъзнателното възприятие е преднамерен процес, създаден от комуникационни техници, чрез което може да получите и реагирате на информация и инструкции, без да сте наясно с инструкциите на съзнателно ниво"  
Стив Джейкъбсън, Умствен контрол в САЩ

Тази техника се използва често в областта на маркетинга и ние всички знаем, че секса продава.






Въпреки че някои източници твърдят, че подсъзнателната реклама е неефективна или дори че е мит, документираната употреба на тази техника в медиите доказва, че създателите и вярват в нейната сила. Проучвания са доказали ефективноста и, особено когато съобщението е негативно.

"Екип от University College London, финансиран от фондацията "Уелкъм тръст ", е установил че [подсъзнателно възприемане] е особено добъро в насаждане на негативни мисли. Има много спекулации за това дали хората могат да обработват емоционална информация несъзнателно, например снимки, лица и думи ", каза проф. Nilli Lavie, който ръководи проучването. Ние показахме, че хората могат да възприемат емоционалната стойност на подсъзнателни съобщения и доказахме убедително, че хората са много по-лесно възприемат негативните послания."  
- Източник

Известен пример за подсъзнателни съобщения в политическите комуникации е в рекламата на Джордж Буш срещу Ал Гор през 2000 година


Веднага след като се споменава името на Гор, края на думата “bureaucrats” – “rats” "бюрократи - плъхове" - блесва на екрана за част от секундата.

Откриването на този трик предизвика голям шум и дори отсъствието на закони срещу подсъзнателните съобщения в САЩ не попречи на рекламата да бъде свалена от ефир.

Както се вижда в много статии на The Vigilant Citizen, подсъзнателни и полу-подсъзнателени съобщения често се използват във филми и музикални клипове, за да комуникират посланията и идеите към зрителите.

Обезчуствяване


В миналото, когато промени са били налагани върху нациите, те са излизали на улиците, протестирали са и дори са се стигало до бунт. Основната причина за тази реакция се е дължала на факта, че промяната е била ясно обявена от управляващите и разбрана от населението. Била е внезапна и е било възможно нейните последици да бъдат ясно анализирани и оценени. Днес, когато елита се нуждае част от дневния му ред, да бъдат приет от обществеността промяната се извършва чрез обезчуствяване. Дневният ред, който може да е срещу обществените интереси, е бавно, постепенно и многократно въвеждан чрез филми (включването му в рамките сценария), музикални клипове (които го правят готин и секси), или новините (които го представя като решение на днешните проблеми). След няколко години на обработване на масите с определена агенда, елита открито представя концепцията на света и в следствие на психичното програмиране, той е посрещнат с цялостно безразличие и е приет пасивно. Тази техника произхожда от психотерапията.

"Техниките на психотерапията, широко практикувани и приети като средство за лечение на психични разстройства, са също така и методи за контролиране на населението. Те могат да се използват систематично за да повлияят на настроението и поведението. Системното обезчуствяване е метод, използван за постепенно отсраняване на страх, така че пациента (обществото) вече е освободен от специфичен страх, страх от насилие например. [...] Хората са способни да се адаптират към страшни ситуации, ако са експонирани на такива достатъчно." 
- Стив Джейкъбсън, Умствен контрол в САЩ

Програмиране с очакван резултат е често явление в жанра на научната фантастика.  Научната фантастика  представя един конкретен образ на бъдещето - така както е желан от елита - и в крайна сметка се превръща в съзнанието на хората като нещо неизбежно. Преди десетилетие, обществеността беше обезчуствена към войната срещу арабския свят. Днес, населението постепенно е експонирано на съществуването на контрол върху ума, на трансхуманизма и на елита на илюминатите. Възникващи от сенките, тези понятия са навсякъде в популярната култура. Това е това, което Алис Бейли описва като "екстернализация на йерархията": скритите управници бавно се разкриват.

Окултна символика в поп-културата



За разлика от информацията представена до тук, документация за окултната символика е доста трудно да се намери. Това не трябва да ни изненадва, тъй като терминът "окултен", буквално означава "скрит" също така означава "достъпно до тези с познания" и знанията се предоставят само на онези които се смятат достойни за тях. Окултното не се преподава в училищата, нито пък се обсъжда в медиите. Поради това се смята за нещо без значение и дори за нещо нелепо от болшинството.

Окултното знание, обаче НЕ се счита за нелепо в окултните кръгове. Смята се за свещенно и вечно. Има дълга традиция на алхимични и окултни познания които се преподават в тайни общества още от древните египтяни, източните мистици, ордена на тамплиерите до съвременните масони днес. Дори ако естеството и дълбочината на тези знания е най-вероятно променено през вековете, окултните училища са все още запазили своите основни характеристики, които са силно символични, ритуални и метафизични. Тези характеристики, които са една сложна и неделима част от древни цивилизации, са напълно одстранени от съвременното общество и са заменени с прагматичен материализъм. Поради тази причина има съществена пропаст в разбирането им между прагматичения обикновен човек и ритуалните елитарски кръгове.

"Ако тези вътрешни доктрини са били винаги скрити от масите, за които са били създадени по-елемнтарени такива, то не е ли доста вероятно, че представителите на всеки аспект от съвременната цивилизация - философски, етичен, религиозен и научен, са в неведение относно истинският смисъл на самите теории и принципи, на които се основават техните вярвания? Дали изкуствата и науките, които населението е наследило от по-старите държави крие под ясната повърхност тайна, толкова голяма, че само най-засветените от елита могат да разбереат неговото значение? Това без съмнение е така." 
- Менли П. Хол, Тайните учения на всички времена

Мястото на "простият код", разработен за масите, до не много отдавна заемаха организираните религии. Сега в храм са превърнати масмедиите които проповядват ежедневно краен материализъм, духовна празнота и егоцентричено и индивидуалистично съществуване. Това е точно обратното на атрибутите, необходими на човек да стане истински свободна личност, както са учили всички велики философски школи. Дали едно затъпяло население е по-лесно да се заблуди и манипулира?

На "тези слепи роби, е казано, че са "свободни" и "високо образовани", дори когато маршируват под слогани, които биха накарали всеки средновековен селянин да бяга крещяйки от тях в панически ужас. Символите, зад които стои съвременният човек  с доверие на дете биха били равносилни за средновековният селянин на билборди гласящи, "вървете в тази посока към смъртта и поробването си" 
- Майкъл А. Хофман II, тайни общества и психологическа война


В заключение


Тази статия разгледа едни от най-големите мислители в областта на средствата за масова информация, силата на медийната структура и техниките, използвани за манипулиране на масите. Вярвам, че тази информация е от съществено значение за разбирането на "защо" в темите, обсъждани на страниците на The Vigilant Citizen. Дихотомията на "масите" срещу "управляващата класа", описана в много статии, не е "конспиративна теория" (отново, аз мразя този термин), а е една реалност, която е ясно посочена в произведенията на някои от на най-влиятелните мъже на двадесети век.

Липман, Бернайс и Ласуел ясно декларират, че обществеността не е годна да решава собствената си съдба, която е присъща цел на демокрацията. Вместо това, те призовават за скрито правителство, управляващата класа, контролиращо "обърканото стадо". И тъй като техните идеи продължават да се прилагат върху обществото става все по-очевидно, че едно невежо население не е пречка, с която управляващите трябва да се справят, напротив: това е нещо, което е желателно и наистина необходимо, за да се приложи тотален контрол. Едно невежо население не знае правата си, не търси по-голямо разбиране на проблемите и не поставя под въпрос властта. То просто следва тенденциите. Популярната култура обслужва и подхранва невежество като постоянно храни мозъка с затъпяващо забавление и популяризиране дегенеративни и празни от съдържание знаменитости, които са издигани като идоли. Много хора ме питат: "Има ли начин да се спре това?" да, има. Спрете да си купувате глупости и четете книги.

"Ако една нация очаква да бъде невежа и свободна едновременно, то тя очаква това, което никога не е било и никога няма да бъде." 
- Томас Джеферсън

------------------ КРАЙ ------------------



Тук мястото да препоръчам един уникален 4 сериен документ на ВВС - The Century of the self, който е за съжеление само на английски език. 


(Ако някой иска да ми помогне с приготвянето на субтитри нека ми напише на е-майла)


част 1

част 2


част 3


част 4




Няма коментари:

Публикуване на коментар