неделя, 15 юли 2012 г.

ИСТОРИЧЕСКИ_ФАКТИ_03

------------------------------------------------------------------------------------------------------------
“Those who fail to learn from history are doomed to repeat it.”
"Тези които не се поучават от историята си са обречени да я повторят"

-Сър Уинстон Чърчил, друид и свободен зидар 33-та степен.(може да се уверите тук и тук)
------------------------------------------------------------------------------------------------------------
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО Е ДА ЗАПОЧНЕТЕ ОТ ПЪРВАТА ПУБЛИКАЦИЯ, т.е. от  УВОДА
------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Трябва да се подчертае, че всички световни събития, които са от съществено значение за глобалното разпределяне на военното и политическото влияние са прецизно дирижирани и нищо не е оставено на случайноста. Разделянето на света на "източен" и "западен" блок не е пряк резултат от втората световна война, а както видяхме, има корени в далечното минало. В следващата статия ще стане ясно, че идването на власт на Ленин и Сталин, както и идването на власт на Хитлер не би било възможно без пряката финансовата и материалната помощ предоставена им от световните финансисти(илюминати). Едни и същи лица и корпорации спонсорират и двете страни на конфликта с ясната цел за финансово облагодетелстване и дирижиране на световната политика, както и на тотален контрол на населението.

Идването на власт на Хитлер и началото на втората световна война са заложени още с подписването на Версайския договор и репарациите, които Германия е задължена да изплаща. Страната изпада в тежка икономическа криза, като курсът паунд-марка е бил 1 към 19 800 000 (деветнадесет милиона и осемстотин хиляди!) през 1923г. Последвалата икономическа криза от Октомври 1929г само ускорява процеса.

За да добиете представа за манипулацията, на която сме подложени от страна на "свободните" медии и властта, ще ви дам, като пример, заглавия от вестници непосредствено преди "черният вторник" 29.10.1929

Септември 1929 г. 
"Няма причина за притесние. Просперитетът ще продължи." - Андрю У. Мелън, секретар на държавната хазна.
14 октомври 1929 г. 
"Генералният секретар Ламонт и длъжностни лица от Министерството на търговията днес отрекоха слуховете, че предстои тежка депресия в промишлеността и бизнеса, тези предположения са основани на погрешното тълкуване на индустриалните и кредитни условия, публикувани по-рано през деня от Федералния резерв " - "Ню Йорк Таймс"
29 Октомври 1929 - Срив на фондовия пазар, вълна от самоубийства, уволнения и фалити залива САЩ а след няколко дена и света.

Хитлер става мъж на годината през 1938 според Таймс
------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Хитлер, Уолстрийт и втората световна война 


Подготовката за Втората световна война, както преди, така и след 1933 г. е в голяма част благодарение на финансовата помощ на Уолстрийт от 20-те на миналия век, за създаване на германската картелова система и за техническа помощ на добре известни американски фирми за изграждането на германския Вермахт.
Приносът на американският капитализъм в германската подготовка за войната от преди 1940 г. може да бъде описан като феноменален.

Взаимния обмен на идеи и сътрудничество между Ялмар Шахт (финансов съветник на Хитлер до 1937) и  Оуен Янг, както и JP Морган и неговите съмишленици в Ню Йорк, са само част от аспектите на една голяма и амбициозна система на сътрудничество и международен съюз за контрол на света . 
Според историкът Карол Куигли, "този модел е не е нищо по-малко от създаването на световна система за финансов контрол, в частни ръце, способни да доминират политическата система на всяка страна и икономиката на света като цяло."

Тази феодална система е функционирала през 1920г, тъй като функционира и днес, чрез посредничеството на частните централни банки във всяка една страна, които контролират националната дистрибуция на пари на отделните икономики.
През 20-те и 30-те години на миналият век, Федералният резерв в Ню Йорк, Банката на Англия, Райхбанк в Германия и Банката на Френция повече или по-малко влияят върху политическия апарат на съответните страни индиректно чрез контрол на паричното предлагане и създаването на паричната среда. По-пряко влияние се реализира чрез доставката на политически средства, или чрез отнемането на подкрепата на политиците и политическите партии. В САЩ, например, президентът Хърбърт Хувър обвининява за поражението си през 1932 оттеглянето на подкрепата на Уолстрийт и пренасочването и към Франклин Делано Рузвелт(свободен зидар 32-ра степен).

Политиците, които се поддават на целите на финансовия капитализъм, както и представители на академичните среди предлагащи идеи за световен контрол, полезни за международните банкери, се държат в послушание чрез система на възнаграждения и санкции. В началото на 30-те, основната институция на тази международна система за финансов и политически контрол, наречен от Куигли "върха на системата", е Банката за международни разплащания (BIS) в Базел, Швейцария. (BIS) продължава работата си по време на Втората световна война като средство, чрез което банкерите, които очевидно не са във война помежду си - продължават взаимно изгодният обмен на идеи и информация за планирането на следвоенния свят.

Два картела, IG Farben и Vereinigte Stahlwerke, произвеждат 95% от немските експлозиви през 1937-38 в навечерието на Втората световна война. Капацитетът на това производство, е изграден от американските кредити и до известна степен по американска технология.
IG Farben и Standard Oil сътрудничат при производство на синтетичен петрол от въглища, което дава на IG Farben  картел монопол върху германското производството на бензин по време на Втората световна война. Малко по-малко от половината на германският високо октанов бензин през 1945 г. е произведен директно от IG Farben а останалата част е произведена чрез дъщерните дружества на концерна.

Американската помощ за нацистките военни усилия е и в други области. Двата най-големи производители на танкове в Хитлерова Германия са Opel, изцяло притежавано дъщерно дружество на General Motors (контролиран от фирмата на JP Morgan) и Ford AG дъщерно дружество на компанията Форд Мотор на Детройт. Нацистите освобождават от данъци Opel през 1936 г., за да може на General Motors да разшири производствените си мощности. General Motors услужливо реинвестират получените печалби в германската индустрия. Хенри Форд е бил награден от нацистите за неговите залуги за нацизъма с орден на германският орел. Alcoa и Dow Chemical работят в тясно сътрудничество с нацистка индустрия чрез многобройни трансфери на американски технологии. Bendix Aviation, в която контролираната от JP Morgan  General Motors има голям брой акции, снабдява Siemens & Halske AG в Германия с данни за автопилоти и самолети инструменти. В късната 1940 г., вече по време на "неофициалната война"  Bendix Aviation предоставя пълни технически данни на Robert Bosch за самолети и ст
артери на дизелови двигатели в замяна на което получават кралско заплащане.

    

Накратко, американските компании, свързани с Морган и Рокфелер - международни инвестиционни банкери, но трябва да се отбележи, и че голяма част от независими американски индустриалци - са били тясно свързани с изграждането на нацистката индустрия, General Motors, Ford, General Electric, DuPont и много други американски компании са тясно ангажирани с развитието на нацистка Германия - с изключение на компанията Форд Мотор, всички останали са контролирани от елитът на Уолстрийт -J. P. Morgan firm, Rockefeller Chase Bank, както и в по-малка степен от Warburg Manhattan bank.

Германия не би могла да започне войната през 1939 г. без IG Farben. Между 1927 и началото на Втората световна война, IG Farben удвоява размера си, като голяма част от разширяването е благодарение на американската техническа помощ и от американски облигационни емисии, като например $ 30 милиона от Националната Сити банк. До 1939 IG придобива участие и управленско влияние в около 380 германски фирми и над 500 чуждестранни фирми. Империята Farben притежава свои въглищни мини, собствени електрически централи, железни и стоманени мощности, банки, изследователски звена, както и множество търговски предприятия. Има над 2000 картелни споразумения между IG и чуждестранни фирми, включително Standard Oil на Ню Джърси, DuPont, Alcoa, Dow Chemical, и други. Цялата история на IG Farben в световен мащаб и дейностите и преди Втората световна война никога няма да  могат да станат известени, тъй като ключова документация е унищожена през 1945 г. в очакване на побетата на съюзниците. Въпреки това, едно следвоенно разследване от страна на военното министерство на САЩ стигна до заключението, че:
"Без огромните производствени мощности на IG Farben, нейните интензивни изследвания и мащабното и международно сътрудничество, за Германия би било немислимо и невъзможно да започне войната; Фарбен не само насочва своите мощности за въоръжаване на Германия, но се концентрира върху отслабването на нейните предопределени противници, като това усилва германския индустриален потенциал за предстоящата война и успява да ограничи военното усилие на останалата част от света, като всички действия на IG Farben са "в рамките на нормалните условия на бизнеса." Неоспоримо доказателството е, че служители на IG Farben са имали предварителни сведения за Германиският план за световно господство и за всеки един конкретен акт на агресия предприет по-късно" Доклад на военното министерство на САЩ(PDF) - на англиийски ез.

Директори на фирми контролирани от концерна IG Farben ("длъжностните лица", посочени в разследването), включват не само германски, но също така и видни американски финансисти. В разследване от 1943г. на военното министерство на САЩ се заключва, че  Житлер поставя за задача на IG Farben в предвоенния период Германия да стане самостоятелна в производството на каучук, бензин, смазочни масла, магнезий, фибри, средства за обработка на кожи, мазнини и експлозиви. За изпълнението на тази критична задача, са изразходвани огромни суми от IG Farben в процесите за извличане на тези военни материали от местни германски суровини - по-специално от изобилните немски ресурси на въглища. Където тези процеси не могат да бъдат разработени в Германия те са придобити от чужбина чрез картелни споразумения. Например, за производството на изооктан, от съществено значение за авиационните горива, патент получен от САЩ.

Фарбен има многобройни споразумения с американски фирми, включително маркетингови споразумения за картели, патентни споразумения, както и технически обмен, по примера на Standard Oil-етил за трансфер на технологии, споменати по-горе. Тези договорености са използвани от IG за пропаганда на нацистката политика в чужбина, за събирането на стратегическа информация и за консолидацията на химически картел в световен мащаб.

Един от най-ужасяващите аспекти на картела IG. Farben е изобретението, производство и доставката на Циклон Б, газ използван в нацистките концентрационни лагери. Циклон Б е чиста циановодородна киселина, смъртоносна отрова, произвеждана от IG. Farben Леверкузен и продавана чрез офиса за продажби на Байер чрез Degesch, независим притежател на лиценза. В доклада на комисията от 1942 става ясно, че на ръководството на  IG. е било пределно ясно точното предназначение на газът-Циклон Б за концентрационните лагери.

Картелните споразумения на IG Farben насърчават нацистката икономическа война - ярък пример за което е доброволното ограничavane на производството на синтетичен каучук от  Standard Oil в Ню Джърси, САЩ по нареждане на IG Farben. Както се пише в докладът на   военното министерство на САЩ:
..заради решението на Standard Oil да си осигури абсолютен монопол върху развитието на  синтетичния каучук в САЩ, Standard Oil изцяло осъществява планът на IG за предотвратяване на американското производство чрез разубеждаване на американските компании да не предприемат независими изследвания за разработването на производствени процеси...
През 1945 г. д-р Оскар Лоехр, заместник-председател на I.G. "Tea Buro",  потвърждава, че IG Farben и Standard Oil в Ню Джърси, прилагат "предварителният план" за потискане на развитието на производството на синтетичен каучук в САЩ, в полза на германския Вермахт и в ущърб на САЩ във Втората световна война.

Водещите финансисти на Уолстрийт насочват дейността на американския филиал на IG Farben за насърчаване на нацистка пропаганда.

В борда на American I.G. - американският филиал на IG Farben са три от директорите на Федерчалния резерв на САЩ(ФЕД). American IG тясно сътрудничи със Standard Oil в Ню Джърси, Ford Motor Company, Манхатън банк (днес Chase Manhattan), и AEG (немският General Electric). Трима членове на борда на този американски филиал на IG са признати за виновни в процесите за военни престъпления в Нюрнберг. Това са немски, а не американски, членове.

Мулти-националният гигант General Electric има несравнима роля в историята на ХХ век. General Electric Company, електрифицира Съветския съюз през 1920 и 1930 и изпълнява максимата на Ленин, че "социализъм = електрификация." Планът на Рузвелт - National Industry Recovery Act (NRA) известен още като The Swope Plan по името на едноименния президент на GE - Gerard Swope, план който е критикуван и е сравняван с планът на Хитлер за въстановяване на Германия. Както споменава Хърбърт Хувър: 
"Тези мерки бяха приети от Търговската камара на САЩ. По време на кампанията от 1932 г., Хенри Хариман, президент на този орган, ме призова да подкрепя тези предложения,като ме информира, че президентът Рузвелт се е съгласил да направи това. Опитах се да му покажа, че този план е изцяло фашистски, че това е преработка на "корпоративната държава" на Мусолини но той отказа да се съгласи с това. Информира ме, че бизнес средите ще подкрепят Рузвелт с пари и влияние. Което в по-голямата си част се оказа вярно."  - Мемоарите на Х.Хувър
Kорените на съвременния корпоративен социализъм са дълбоко в управлението на две дъщерни мулти-национални корпорации: General Electric Company в САЩ и чуждестранните и сътрудници, включително германският General Electric (AEG), и Osram, Германия.

Почти всички директори на гермаския филиал на General Electric финансово подкрепят Хитлер и са свързани не само с AEG, но и с други фирми финансирали Хитлер.

Германската General Electric дава значителни суми за политическип фонд Хитлер. AEG има четири американски директори (Baldwin, Swope, Minor, and Clark). AEG  е 30% собственост на International General Electric(IGE). IGE и четиримата американски директори имат най-голям еденичен дял в AEG и следователно е имат най-голямо влияние в действията и политиката на AEG. Освен това, почти всички други директори на AEG са свързани с фирмите (IG Farben, Accumulatoren Fabrik, и т.н.), които спонсорират директно - като фирми - политическия фонд на Хитлер. Въпреки това, само германските директори на AEG са поставени пред съда в Нюрмберг през 1945 година.

До 1939 г. германската електротехническата промишленост е тясно свързана с две американски фирми:  IGE  и International Telephone and Telegraph(I.T.T.).

... През 1939 г. германската електротехническа промишленост е съсредоточена в няколко големи корпорации, свързани в международен картел, както и в собствеността на две големи американски корпорации. Този индустриален комплекс никога не е била основна цел за бомбардировките през Втората световна война. Електроцентрали и производствено мощности на  AEG и ITT са засягани само инцидентно по време на масивните бомбардировки. Електрическите централи и оборудване, бомбардирани като цели, не са тези свързани с американски фирми. Brown Boveri в Манхайм и Siemensstadt в Берлин, са бомбардирани но те не са свързани със САЩ. В резултат на това, немското производство на електрическо оборудване по време на войната нараства постоянно, достигайки пикът си през късната 1944г. Според стратегическите доклади на американските бомбардировки, "Германия по време на войната никога не е била застрашена сериозно от недостиг на електрическо оборудване и електроенергия"

За General Electric е известно финансирането на Хитлер, възползвайки се щедро от войната - и все пак успява да избегне бомбардировките през Втората световна война.

Концернът Standard Oil и дружествата към него, в които семейство Рокфелер притежава една четвърт (и контрол) на интересите, са от съществено значение в подготовката на нацистка Германия за Втората световна война. Тази помощ идва точно на време, тъй като Германия има  незначителни доставки на суров петрол, които са крайно недостатъчни за една модерна и механизирана война.През 1934 г. например около 85%  от  готовите петролни продукти на Германия са били внесени. Решението, прието от нацистка Германия е да произвежда синтетичен бензин от собствените си огромни залежи на въглища. Хидрогениращият процес в  производство на синтетичен бензин и изооктановите му характеристики, е това което ще позволи на Германия да отиде на война през 1940 г. Този процес е разработен и финансиран от Standard Oil laboratories в САЩ, в партньорство с IG Farben.

За съжаление, комисииете на Конгреса не раследват един дори по-важен аспект, а именно тайното споразумение на Standard Oil и IG Farben, което е че директорите на Standard Oil в Ню Джърси имат не само стратегически военни интереси с IG Farben а имат и други връзки с Хитлерова Германия, финансово, чрез дъщерни дружества в Германия, подпомагат личния фонд на Хайнрих Химлер, както и това че членуват в Кръгът на Химлер и Приятели до късната 1944г.

По време на Втората световна войната Standard Oil в Ню Джърси е обвинен в измяна за предвоенният си съюз с Farben, когато все още продължава боенните си дейности в рамките на Кръгът на Химлер и Приятели, което разбира се, е неизвестно по това време. Обвиненията в измяна са яростно отричани от Standard Oil.

Прехвърлянето на етиловата технология за нацистката военна машина се повтаря в случая с технологията за синтетичен каучук. Няма съмнение, че способността на германския Вермахт за военни действия през Втората световна война пряко зависи от производството на синтетичен каучук, както и на синтетични петрол, тъй като Германия няма ресурси от естествен каучук, и войната би била невъзможна без неговото производството от  IG Farben.

Мулти-националният гигант International Telephone and Telegraph(I.T.T.) е основан през 1920 г. от роденият на Вирджинските острови предприемач Состен Бен. Животът на Бен е въплъщение на политизираният бизнесмен, спечелил печалбите си и изграждането на империята на ITT чрез политическа манипулация а не чрез пазарна конкуренция.

Няма данни, че ITT прави директни плащания на Хитлер преди той да вземе властта през 1933г. От друга страна, много плащания са направени на Хайнрих Химлер в края на 1930 г. и по време на  втората световна война чрез германски дъщерни фирми на ITT.

Нацистицкият барон Курт фон Шрьодер става пазител на интересите на ITT в Германия. Шрьодер действа като канал за пари на ITT към Хайнрих Химлер докато втората световна война е в ход, и САЩ са във война с Германия.

Чрез Курт Шрьодер, Состен Бен и неговата ITT получават достъп до печелившата германска военна индустрия и купува значителени дялове в немски фирми производители на оръжие включително и на бойните самолети Focke-Wulf. Печалбите от тези инвестиции не се изпращат в САЩ а се реинвестират в превъоръжаването на Германия. Това реинвестиране на печалбата в германските фирми и въоръжение предполага, обратно на твърдението на Уол Стрийт,  че има неправомерни действия в превъоръжаването на Германия - и дори знание за намеренията на Хитлер. Конкретно, ITT копува съществен пакет от Focke-Wulf което означава, като посочва Антъни Сампсън, че ITT произвежда немски самолети, използвани за убиване на американци и техните съюзници, - което предприятието има отлични печалби.
... ако финансистите биха намерили начин досега, то вече щяхме да сме във война. Те искат война, защото те правят пари от такъв конфликт - от човешкото нещастие и страдание до което води войната...Хенри Форд 1938 г. интервю за New York Times.
Това е същият Хенри Форд, който през 1930 г. изгражда първия модерен автомобилен завод в Съветския съюз, и който през 50-те и 60-те години произвежда камиони, използвани от Северен Виетнам, за да носят оръжие и муниции за употреба срещу американците. В същото време, Хенри Форд е най-известният от чуждестранен поддръжник на Хитлер, за което е, както вече споменахме, награден през 1930 г.  с най-високата нацистка награда за чужденци.

Този нацистки жест предизвиква буря от противоречия в Съединените щати и в крайна сметка води до размяна на дипломатически ноти между германското правителство и Държавния департамент. Докато Форд публично протестира, че той не е подкрепя тоталитарните правителства, ние откриваме, че на практика, че Форд съзнателно се е възползвал от двете страни на Втората световна война, от френски и немски на инсталации за производство на превозни средства с печалба за Вермахта, и от инсталации в САЩ за изграждане на превозни средства с печалба за американската армия.

На 20 декември 1922 Ню Йорк Таймс съобщава, че автомобилният производител Хенри Форд финансира Адолф Хитлер и неговите националистически и антисемитски движения в Мюнхен.

20 декември 1922 г. "Ню Йорк Таймс"
На стената зад бюрото си в частния кабинет на Хитлер има голяма снимка на Хенри Форд. В предверието има голяма маса, отрупана с книги, почти всички от които са превод на книги написани и публикувани от Хенри Форд.
Средства на Хенри Форд са използвани от Хитлер за подготовка на Бирения пуч. Бунтът се проваля, и Хитлер е заловен и впоследствие е изправен пред съд. През февруари 1923 г. по време на съдебния процес, вицепрезидента Ауер на баварската Диета свидетелства:

Диетата на Бавария отдавна  има информация, че движението на Хитлер е частично финансиранo от американският анти семитист - Хенри Форд.

По време на престоя си в затвора, Хитлер пише книгата Моята борба. Пасажи от книгата на Хенри Форд - Международният евреин, разпространявана от нацистите и преведена от тях в десет езика,  са  използвани дословно от Хитлер в неговата Mein Kampf. "

Според доказателствата, представени на следвоенният разследващ комитет в САЩ, Ford-Werke AG е практически трансформирана в края на 1930 г. в немска фирма, като всички превозни средства и техните части са произвеждани в Германия, от германски работници, използващи материали от Германия съгласно германската доктрина да изнасят в европейските и задокеански територии на САЩ и Великобритания. Всички необходими чуждестранни суровини, изделия от каучук и цветни метали, са доставяни чрез американската компания Ford.

През юли 1942 слух достига обратно до Вашингтон от Ford Франция за дейностите на Ford подкрепящи германската война в Европа. Уличаващата информация е незабавно одстранена и дори днес само откъси от документацията могат да бъдат проследени във Вашингтон. Съществуват писмени доказателства, че Ford Motor Company работи и за двете страни на Втората световна война.

Зад фронтове по време на Втората световна война, чрез посредници в Швейцария и Северна Африка, финансовият елит на Ню Йорк сътрудничи с нацисткия режим. Задържани документи след войната дават неоспорими доказателства за това, че за някои елементи на големия бизнес, периода 1941-5 е "бизнес както обикновено." Например, кореспонденция между американски фирми и техните френски дъщерни дружества разкрива, че е предоставяна помощ на силите на оста, докато САЩ е във война с Германия и Италия. Писма между Ford в Франция и Ford в САЩ между 1940 г. и юли 1942 са анализирани от отдела за контрол на чуждестранните фондове към Министерството на финансите в САЩ.  Първоначалният доклад заключва, че до средата на 1942г:
  1. дейността на дъщерните дружества на Ford в Франция е значително увеличена;
  2. производството им е било единствено в полза на германците и окупираните страни;
  3. германците показват ясно желанието си да се защитят интересите на Ford "заради строгия неутралитет поддържан от Хенри Форд и неговия син Едсел Форд";
  4. има повишена активност на френските дъщерни дружества на Ford работещи за Германците като за това те получават похвала от семейството Ford в Америка;

По същия начин, парижкият клон на банката на Рокфелер - Chase Bank, е обвинен в сътрудничество с нацистите през Втората световна война докато Нелсън Рокфелер е бил на работа в американското правителство във Вашингтон. Проверката на документацията между Chase, Ню Йорк, и Chase, Франция, след датата на падането на Франция през май 1942 г. разкрива, че:

  1. мениджърът на парижкия на офис сътрудничи с германците, за да издейства на Чейс банк "привилегировано положение"
  2. германците отдават на парижкия клон на Chase Bank специална почит. Много немски банки, високопоставени немски официери и техни организации подържат тесни взаимоотношения с клона на банката.
  3. мениджърът на парижкия клон е "изключително последователен в прилагането на ограничения срещу еврейска собственост, като отказва да освободи средства, принадлежащи на евреи в очакване, че постановление забраняващо такова освобождаване може да бъде публикувана в близко бъдеще от окупационните власти"
  4. офиса в Ню Йорк, въпреки горепосочената информация не взима мерки за премахването на мениджъра от офиса в Париж, тъй като "тази стъпка би била срещу нашите (Chase) интереси, които се занимават не с теория, а с конкретната ситуация."
Официален доклад до тогавашния секретар на Министерството на финансите Хенри Моргентау заключва, че:
...тези два случая (т.е., Ford и Chase Bank) ни убедиха, че е наложително незабавно да разследва дейността на дъщерните дружества на поне някои от най-големите американски фирми, които са били експлоатирани във Франция, по време на германската окупация..
Служители на хазната на САЩ ​​призовават да се започне разследване на френските дъщерни дружества на няколко американски банки - това са, Chase, Morgan, National City, Guaranty, Bankers Trust, и American Express. Министерството на финансите предоставя писмени доказателства за сътрудничество между Chase Bank и JR Morgan с нацистите през Втората световна война.


Документи в Националния архив и библиотеката на Конгреса показват, че Прескот Буш, дядото на президента Джордж У. Буш, служи като бизнес партньор на и САЩ банкерите за финансирането на нацистката военна машина от 1926 до 1942 г., до момента когато конгресът на САЩ предприема решителни действия срещу Буш и неговите партньори. Документите показват също, че Буш и неговите колеги, според доклади от Министерството на финансите на САЩ, се опитват да прикрият финансовият си съюз с немския индустриалец Фриц Тисен, стоманено-въглищен барон, който в средата на 20-те лично финансира Адолф Хитлер в неговото усилие да вземе властта.  В продължение на шест десетилетия ​​тези исторически факти не са споменати в американските медии. В действителност, стоманено-въглищният магнат агресивно подкрепя и финансира Хитлер от октомври 1923г. В собствената си автобиография Тисен признава също преките си лични отношения с Адолф Хитлер, Гьобелс и Рудолф Хес. 

"Банката" отговорна за финансирането на Хитлер е основана през 1924 от У. Аврел Хариман от името на Тисен и неговата банка voor Handel en Scheepvaart N.V в Холандия която е в съюз с Banking Corporation (UBC) в Ню Йорк Сити. Според правителствени документи, UBC е в действителност посредник на голям брой контролирани от Тисен предприятия и активи. UBC купува и изпраща в чужбина злато, стомана, въглища, и американски съкровищни ​​облигации. Роланд Хариман е председател а Прескот Буш и е генералният директор. Правителствени документи показват, че Буш и неговите партньори се опитват да прикрят факта, че UBC е протеже на нацистите в САЩ, особено след като САЩ влизат във войната. 
В първоначалната група бизнес партньори на UBC е Джордж Хърбърт Уокър, прадядо на президента Буш по майчина линия, който е имал връзка със семейството на Хариман, която датира от 1919г. През 1922г. Уокър и У. Аврел Хариман пътуват до Берлин, за да се основат немския клон на своите банкови и инвестиционни операции, които са до голяма степен основани върху операции с критични военни ресурси като стомана и въглища. 


Германският филиал на Клонът на Уокър и Хариман сключва индустриален съюз също с друг немски титан, който подкрепя Хитлер а именно Фридрих Флик, който е партньор на  Тисен в германския концерн - German Steel Trust (1926-1944), концерн който усилено подпомага нацистката военна машина. За своята роля в използването на робски труд и собствените си ресурси на стомана, въглища и оръжие за изграждането воения капацитет на Хитлер, Ф. Флик е осъден на затвор по време на Нюрнбергския процес.

Правителствени документи, отбелязват, че Буш, Хариман, Ливънс, както и другите акционери на UBC са всъщност фантомни акционери на Тисен и неговата Холандска банка, което означава, че са действали по пряко нареждане на германският им клиент.

На 20 октомври 1942 г., според закона за търговия с врага, Конгреса на САЩ конфискува UBC и ликвидира нейните активи след края на войната. Конфискацията е потвърдена с издаването на заповед № 248 и е подписана от Лео Т. Кроули, директор на комисията за конфискация на чуждестранно имущество към правителството на САЩ. През август в рамките на същия орган, конгресът на САЩ са иззема първата от основаните от Буш, Хариман и Тисен компания - Hamburg-American Line с заповед № 126, подписана от Кроули. Осем дни след изземването на UBC, Конгресът се позова на Закона за търговия с врага, за да поеме контрола върху още две компании контролирани от триото Буш-Хариман-Тисен бизнес - Holland-American Trading Corp. (Заповед № 261) и Seamless Steel Equipment Corp. (Заповед № 259).

Документи от архивите показват също, че изпращат Буш и Хариман изпращат американски ценни активи, включително злато, въглища, стомана и американски съкровищни ​​облигации, за своите чуждестранни клиенти между 1931-33, в периода когато Хитлер идва на власт.

От 1942 г., тази информацията не се появява в новините по времето на която и да е политическа кампания на Буш, нито пък е включена в някоя от най-големите семейни биографии на Буш.

Книгата "Скритата автобиография на Х.У. Буш" издадена през 1992 от Уебстер Тарпели, отразяваща тези факти и даваща подробно и точно описание на нацистка принадлежност на семейство Буш, но не е отразена от медиите, които дори не проучват твърденията, въпреки подробната документация от авторите. Основните книжарници отказват разпростеанението на книгата.


През 1990-те, бившият прокурор отговорен за нацистките престъпления към американски министерство на правосъдието и бивш офицер от разузнаването и  -  Джон Лофтъс, сега почетен президент на Музея на Холокоста във Флорида, публикува книга и стартира на уеб страница, като по този начин разкрива връзката между Прескот Буш,  Consolidated Silesian Steel Corporation и принудителния труд в Аушвиц. Въпреки това, че Лофтъс е широко уважаван и имауспешна международна кариера, тази информация не е отразена от нито един вестник в САЩ или телевизионна програма. 


Междувременно, водещите медии очевидно не направи опит от Втората световна война насам, за да се потвърди или опровергае твърденията на нацистката сътрудничество срещу семейство Буш. Вместо това, те са се опитали да отхвърли или да дискредитира такива Интернет сайтове или "непозволено" книги, без каквото и да е журналистическо разследване или научните изследвания в тяхната истинност.

Големи американски медии, включително и ABC News, NBC News, CNN, The New York Times, Washington Post, Washington Times, Los Angeles Times и Маями Хералд " многократно отказват да разследват историята, въпреки документи, които са им представени. Кореспондент Newsweek Майкъл Исикоф, известен с детаилните си репортажи по време на сексуалната афера Клинтън-Люински през 1990-те, два пъти отказва да отрази тази изключителна история, въз основа на документи от архивите.

През 1952 г. Прескот Буш е избран в Сената на САЩ без никакво медийно покритие на неговато добре скрито нацистко минало. Няма данни за каквото и да било отразяване в пресата на САЩ на възките на фамилия Буш с нацистка Германия по време на която и да било политическа кампании, провеждана от Джордж Хърбърт Уокър Буш, Джеб Буш, Джордж У. Буш, с изключение на едно кратко споменаване в Sarasota Herald Tribune в репортаж на друга тема, през ​​ноември 2000 г. и в кратка, но неточна справка вThe Boston Globe през 2001 г..

Комисията съставена от сенатоът Харли М. Килгор в САЩ през 1946 г за разследването на нацистките военни престъпления, заявява:
Високи длъжностни лица на IG Farben и други са способни да бъдат от време на време много възмутени. Тяхната общата нагласа и очакване е, че войната вече е свършила и сега ние трябва да им окажеме помощ за подпомагането на IC Farben и германската индустрия да се изправят на крака. Техните приятели в САЩ и Англия казват, че трябва да се сложи край на подобни разследвания, и че трябва да получат належащата им помощ за да се възстанови тяхната индустрия.
- Уолстрйит финансира германските картели в средата на 1920 година, което от своя страна довежда Хитлер на власт.
- Финансирането на Хитлер и неговите улични бойци на SS идва в голяма част от филиали или дъщерни дружества на американски фирми, включително от Хенри Форд през 1922 г., плащания от страна на IG Farben и General Electric през 1933 г., последвани от Standard Oil в Ню Джърси и плащания на  ITT към Хайнрих Химлер до 1944.
- Американските голбалисти под контрола на Wall Street  се възползват щедро от военната строителната програма на Хитлер през 1930 г. и най-малко до 1942.
- Международни банкери използват политическото си влияние в САЩ, за да прикрият сътрудничество си по време на войната.

Едни и същи имена, като Оуен Йънг, Джерард Суоп, Хялмар Шахт, Бернард Барух, и т.н.; и едни и същи международни банки : J. P. Morgan, Guaranty Trust, Chase Bank изникват постоянно в процеса на подпомагане на нацистката военна индустрия.

Тази група международни банкери, подкрепя и болшевишката революция и впоследствие се възползва от създаването на Съветска Русия. Тази група подкрепя Рузвелт и  се възползва от новия курс на социализма. Тази група също подкрепя Хитлер и със сигурност се възползва от немското въоръжаване през 1930.

Този финансов елит съзнателно и с преднамерено подпомага болшевишката революция от 1917 г. в симбиоза с германските банкери. След като печелят добре от немската хипер-инфлационна катастрофа през 1923 г., и слагайки тежестта на немските репарации върху гърбовете на американските инвеститори, Wall Street довежда до финансовата криза от 1929.

Със сигурност поне от 1960, има неоспорима документация представяща тезата, че САЩ се управлява от самоподържащ се и неизбран силен елит. Този елит контролира, или най-малкото има силно влияние, върху всички външни и вътрешни политически решения на САЩ. Финансовият капитализъм има друга важна цел, която не е нищо по-малко от това да се създаде световна система за финансов контрол, която е в частни ръце, способни да доминират политическата система на всяка една страна и икономика на света като цяло.


Съединените щати, независимо от Конституцията и нейните предполагаеми ограничения, са се превърнали в квази-тоталитарна държава.

Същноста и е в имуществените интереси на международните банкери да централизират политическата власт, като тази централизация може най-добре да бъдат постигната в рамките на колективистично общество, като в социалистическа  Русия, националсоциалистическа Германия, или Фабиан-социалистическа САЩ.


За да има пълно разбиране и осъзнаване американската вътрешна политика и външна политика през ХХ век, трябва да се види факта, че този финансов елит ефективно монополизира вашингтонската политика.

През по-голямата част на ХХ век Системата на Федералният резерв на САЩ, и особено на Федералната резервна банка на Ню Йорк (която е извън контрола на Конгреса, неодитирана и неконтролирана и има правото да печата пари и да създава кредит по желание), упражнява фактически монопол върху посоката на американската икономика. Във външната политика на Council on Foreign Relations(CFR), привидно невинен форум за учени, бизнесмени и политици,в същноста си е един център на властта, който едностранно определя външната политика на САЩ. Основната цел на тази скрита и очевидно подривна - външната политика, е придобиването на пазарите и икономическа мощ на света, за една малка група от глобалисти под виртуаления контрол на няколко къщи за инвестиционно банкиране и контролни семейства.

Чрез контрол върху издателства, големи вестници, и медийни корпорации управлявани от редактори, които имат еднакви идеи, информацията достъпна за обществеността е филтрирана според желанието им. До вчера, космическата програма, днес, енергийна криза или кампания за екологията. Утре, война в Близкия изток или някоя друга катастрофа. Самият финансов елит признава, че неговата политика не е общественно приемлива но е подготвен да я води сам, без дори най-малка обществена подкрепа.

Източници

[1www.guardian.co.uk  - How Bush's grandfather helped Hitler's rise to power
[2Wall Street and the Rise of Hitler by Anthony C. Sutton GSG Publishers, 2002 
[3John Buchanan Exclusive to The New Hampshire Gazette 10-10-3
[4http://modernhistoryproject.org/





неделя, 1 юли 2012 г.

ИСТОРИЧЕСКИ_ФАКТИ_02

------------------------------------------------------------------------------------------------------------
“Those who fail to learn from history are doomed to repeat it.”
"Тези които не се поучават от историята си са обречени да я повторят"
-Сър Уинстон Чърчил, друид и свободен зидар 33-та степен.(може да се уверите тук и тук)

------------------------------------------------------------------------------------------------------------
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО Е ДА ЗАПОЧНЕТЕ ОТ ПЪРВАТА ПУБЛИКАЦИЯ, т.е. от УВОДА
------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Първата световна война и преките последици от нея

Предистория


Както приема движението на кръглата маса планът на световните финансови фамилии за ХХ век зависи в значителна степен от помощта на Салафи(и тук). На дневен ред е да се започне с разрушаването на Османската империя. По-важна за момента все пак е ролята изпълнявана от вече изцяло подчинената по това време Саудитска Арабия, която спонсорира тероризма Салафи. Саудитска Арабия  ще стане важно свързващо звено в стратегията, като целта е да направи света зависим от нефтените компании на Рокфелер. По този начин не само се увеличава търсенето и печалбата, но се увеличава и тяхното влияние върху правителствата и икономиките в света.

Един от главните агенти в този план е Уинстън Чърчил. Чърчил е шотландски масон, който е достига званието Рицар на ордена на жартиерата. Също така е член на древеният орден на друидите (и тук), създаден от Уентуърт Литъл, основател на на SRIA. Известният знак "V" за победа е сатанистически знак  въведен от Алистър Кроули (и тук).

По молба на приятеля си, офицер от военноморското разузнаване Ян Флеминг, създател на Джеймс Бонд 007, Алистър Кроули препоръчва на Чърчил да използва знака, който е мощен символ на унищожението и според магическата традиция е в състояние да победи знакът на слънчевата енергия използван от нацистите. 
------------------------------------------------------------------------------------------------------------
бих искал да препоръчам четири серииният документ на history channel - The Occult History of the Third Reich (за съжеление само на английски език)
------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Няма военноморски въпрос засягащ външната политика на Великобритания повече отколкото решаващо значение дали Кралския военноморски флот трябва да премине от въглища към  петрол. Петролът не е само превъзхожда въглищата, но френския клон на Ротшилд след като сключват картел заедно с Рокфелер и техният Standard Oil  стават доминираща сила в търговията с петрол в света.

Лорд Натаниел Майер Ротшилд е силен привърженик за увеличаване на силата на Кралския военноморски флот като през 1888 Ротшилд в Лондон издават акции на стойност £ 225 000 на Националната военморска компания. За да осигури нарастването на разходите за боеноморския флот, на 1 юли 1911 г., Кайзер Вилхелм, приближен на Ротшилд, изпраща малък военен кораб, наречен Пантерата, в пристанището на Агадир, на атлантическото крайбрежие на Мароко, което се възприема като директно предизвикателство към глобалните позиции на Великобритания.

Натаниъл Ротшилд е бил близък приятел на лорд Рандолф Чърчил, бащата на Уинстън Чърчил.  Чърчил, непосредствено след кризата в Агадир, е назначен за главнокоманващ на Адмиралтейството. Той обещава да направи всичко възможно за Великобритания във военно отношение за "неизбежният ден на разплатата ". Негова отговорност да се гарантира, че  Кралския флот, символът на британската имперска сила, е в състояние да отговори на немското "предизвикателство" в открито море.
Един от най-важните и спорени въпроси по това време е от технически характер, но в действителност ще има огромни последствия за ХХ век. Въпросът е дали да се преоборудва британския флот от въглища на петрол. Много по това време мисят, че преобразуването е чиста глупост, тъй като това означава, че Флота вече не може да разчитат на безопасено и сигурно снабдяване с въглища от Уелс а се излага на зависимост от далечните и несигурни доставки на петрол от Персия. - Daniel Yergin, носител на наградата Пулицър през 1992
Гарантирането на доставките на петрол за военноморския флот на Великобритания е от огромно значение, тъй като нефта още не е бил открит в арабските страни от Персийския залив по това време. На 17 юни 1914, Чърчил въвежда законопроект предлагащ британското правителство да инвестира в петролните компании в следствие на което правителството придобива 51% от англо-персийската компания, която в действителност вече е частично собственост на британското правителство и е финансирана от части от банката на Ротшилд. Великобритания придобива своята първа концесия за добив на петрола, като запазва участието си в тайна. До лятото на 1914 г., Британския флот е напълно преоборудван на петрол и британското правителство е поема ролята на мажоритатен акционер в англо-персийската компания. Фирмата се разраства бързо, първо в англо-иранска, и накрая в British Petroleum, или BP.

Англо-персийската компания не е едноличен доставчик на петрола за Великобритания, както Чърчил потвърждава пред Парламента през 1913 г. 
"Британия трябва да е изцяло независима в доставките си на петрол, като ключът е единствено и само в в диверсификацията на доставките. В никакъв случай не трябва да се разчита само на една компания за доставките на петрол" - У. Чърчил - 1913
По това време Германия вече е разширила влиянието си към Турция и Южна Африка. Но постъпването на Германия на изток е ограничено от контрола на Великобритания на важните морски пътища. Като отговор на този факт, Германия сключва договор с Османската империя, за изграждането железопътна линия от Берлин до Багдад. Този договор сериозно тревожи организацията на  Кръглата маса, тъй като това ще осигури пряк достъп на петрол от Близкия изток до Германия, заобикаляйки Суецкия канал, контролиран от британците. Великобритания предотвратява разширяването на железопътната до Персийския залив, като тайно сключва споразумение с клана на Сабах, в следствие на което Кувейт става "британски протекторат" и по този начин ефективно го изолира от Османската империя.

Последната северната връзка на железопътната мрежа е в Сърбия. Историческите книги казват, че Първата световна война започва като отмъщение за убийството на херцог Фердинанд, престолонаследник на трона на Австро-унгарската империя на Хабсбургите. Факт известен на малцина е че членове на от най-висок ранк на Европейската масонска организация се срещат в Швейцария през 1912 г. Атентатът е извършен на 28 юни 1914 г. в Сараево от членове на сръбска терористична организация, наречена Черната ръка, с връзки към масонството. Австро-Унгарската империя обявява война на Сърбия, и Първата световна война официално започва.

Последиците от войната


Федералният резерв

Една от целите на Първата световна война е да създадат предпоставки за руската революция от 1918 г., която, както прочетохте в предишната статия, е финансирана и оркестрирана от Яков Шиф, посредством Кун Льоб и компания от Ню Йорк, с цел да се отсрани руската аристокрация, както и отмъщението на Ротшилд "срещу руския цар Александър I, за осуетения първи опит за световно управление на Виенския конгрес през 1815 г.,. Според Албърт Пайк, главната цел е Русия да се превърне в бастион на атеистичният комунизъм и "да се изгради и използва за унищожаване на други правителства и да отслаби религията."

Когато Първата световна война в крайна сметка беше попада в задънена улица по фронтовете на Европа, финансовият елит използват протежето си - президента на САЩ, Удроу Уилсън, с цел да въведат Америка във войната. Приятел на Уилсън и негово "алтер его" също така близък приятел на Ротшилд е полковник Едуард Мандел Хаус. Полк. Хаус е член на организацията на Кръглата маса, чиито проекти за САЩ са облагане на доходите, централна банка, създаването на Централното разузнавателно управление, и Обществото на народите(Лигата на нациите). Полк Хаус изготвя доклад в който съобщава че въвеждането на Лигата на нациите ще е компонирано в мирния договор, като изборът е: или да продължи войната или да се основе Лигата на нациите.


През 1911 г., преди да встъпването в длъжност на У. Уилсън като президент на САЩ, Полк. Хаус в дома си в Тексас завършва една книга, наречена Aдминистраторa Филип Дрю.

Привидно роман, тя всъщност е подробен план за бъдещото правителство на САЩ, "което ще въведе социализъма, както е мечтал  Карл Маркс", според Полк. Хаус.

Тя е публикувана анонимно от BW Huebsch в Ню Йорк, като е широко разпространявана сред държавните служители, които са без съмнение за това кой е автора.

Романът прогнозира влизането в сила на прогресивният данък доход, социалното осигуряване,  и гъвкавата валутна система. Накратко, това е проект, който по-късно въведен от администрациите на Удроу Уилсън и Франклин Делано Рузвелт.


Една от институциите, описани в книгата "Филип Дрю" е институцията на Федералния резерв. Банкерите до моента на нейното създаване не са били в състояние да получат контрол върху издаването на пари от правителството на САЩ, което е определена чрез конгреса и от Конституцията. Ето защо, голяма част от лобизма, упражняван за прокаването на закона за Федералния резерв минава незабелязано, основно чрез две избирани лица, полк. Хаус и Пол Варбург, Шабатин и представител на династията Ротшилд във Франция и Англия. На практика федералното правителство на САЩ отстъпват правото да се печатат пари на легализиран картел под името "Федерален Резерв" на частните 

банки, в съдружие с Ротшилд в Лондон, чрез агенцията Варбург, Рокфелер, Kuhn-Loeb, и JP Morgan. (да същите тези които финасират В.И. Ленин и "Великата" октомврийска революция)

От този период е и не безизвестният цитат на Ротшилд:
"Дайте ми правото да печатам парите на една държава, след което не ме интересува кой прави законите."

Полк. Хаус е отговорен за кампанията на Уилсън, която обеща да запази САЩ вън от войната. След потапянато от немска подводница на пътническя кораб Лузитания, президентът Уилсън, позовавайки сена на правното становище на правосъдието Луис Брандейс се объръща към двете камари на Конгреса на 2 април 1917. Той призова Конгреса да обяви война срещу Германия, и това става факт на 7 април 1917. 


Лигата на нациите

На конференцията в Париж, през януари 1919 г., която кулминира в Договора от Версай, американската делегация е оглавявана от Пол Варбург. Пол Варбург е бащата на Варбургите. Неговият брат Макс Варбург от банковият консорциум в Германия и Холандия е ръководител на германската делегация. Фамилията на Варбургите е достигнала финансовото си првъзходство през годините на деветнадесети век, с растежа на Kuhn, Loeb & Co., с които те се в лична връзка чрез семейни взаимоотношения.

Също така в американската делегация са включени Уолтър Липман, и братята Алън и Джон Фостър Дълес. Лойд Джордж е придружен от сър Филип Сасун, член на Британския таен съвет и пряк потомък на Амшел Ротшилд. Съветник на Жорж Клемансо, френският министър-председател е Жорж Мандел, известен също като Еровоам Ротшилд.

По-късно през 1920 г., Чърчил заявява на Лойд Джордж, че иска да се премести на друг пост в кабинета. На 14 февруари 1921 г., Чърчил е назначен за колониален секретар. Декларацията Балфур е част от неговите приоритети по времена управлението му на Колониалната служба. Текстът на декларацията е подготвен от Лео Амери, помощник секретар на Военния кабинет. Амери работи под ръковотсвото на лорд Милнър, приближен на Ротшилд, който е бил член на вътрешния военен кабинет. Декларацията е адресирана до сина на Натан Майер Ротшилд, Уолтър Ротшилд. Декларацията гласи, че британското правителство подържа:
"Създаването на национален дом за еврейския народ, и че ще се положат максимални усилия, за да се улесни постигането на тази цел, като се пояснява, че с нищо няма да се накърнят гражданските и религиозните права на съществуващите не-еврейски общности в Палестина." 
Макс Варбург
Когато преговорите по време на конференцията в Париж се отклоняват от идеите на финасистите, за Близкия изток, Яков Шиф изпраща на президентът Уилсън съобщение, в което го "инструктира" какво точно да се защити по отношение на мандата на Палестина, германските репарации и други въпроси, в ​​името на Асоциацията на Обществото на свободни нации. Създаването на Обществото на нациите става една от главните точки на "Четиринадесетте точки" на Уилсън, които ако са в основата на  следвоенния мир биха предотвратили бъдещите войни, и са в крайна сметка приети от конференцията в Париж. Въпреки това, намерението на финансистите е също да се подготвянето на почвата водещо до втората световна война, правейки условията за германия непоносими. Ето защо, въпреки най-добрите усилия на Уилсън, договора от Версай, подписан през Юни 1919 се отклонява значително от четиринадесетте точки принасяйки, както германците така и на американците много разочаровани.

Независимо от това, Лигата на нациите, със седалище в Женева, Швейцария, постига една важна цел за светивните финансисти, когато официално признава съветския режим на техните агенти - болшевиките. Тогава Чърчил прави следното обръщение:
От дните на Спартак Вайсхаупт(това е същият този Йохан Андам Вайсхаупт - основателя на баварските илюминати само дето У.Ч. го дигизира с титлата Спартакус), Карл Маркс, Троцки, Бела Кун, Роза Люксембург и Ема Голдман, тази световна конспирация постоянно нараства. Тази конспирация е играла неоспоримо голяма роля в трагедията на Френската революция. Била е движеща сила на всяко едно подривно движение през 19 век. И сега най-сетне този низ от изключителни личности на подземния свят, от най-големите градове на Европа и Америка зграбчи руския народ за косата и се превърна в безспорен владетел на тази огромна империя. У. Чърчил - Illustrated Sunday Herald, February 8, 1920
Благодарение на усилията на сенатор Хенри Кабът Лодж, който прозира плана на Уилсън, Съединените щати не се включват в Лигата на нациите, а през 1921 г., сключват отделен мирен договор с Германия и Австрия. Отслабена от провала на САЩ да се присъединят, и 
недоволството на държави като Япония, Италия и Германия, Лигата се проваля. Лигата има малко влияние върху международните отношения, и престава да съществува, когато е създадена Организацията на обединените нации (ООН).


Арнолд Джозеф Тойнби
След тази случка, световните финансисти(илюминати) осъзнават, че Америка няма да се присъедини към тяхната схема за световно правителство, без да има промяна в общественото мнение. Ето защо,  членовете на кръглата маса: Лионел Къртис, Balfour, Милнър и други, формират на Кралския институт за международни отношения (RIIA), с цел координиране на британските и американските усилия в тази насока. Арнолд Тойнби по-късно става директор. Те също формират американския клон, известен като Съвета за външни отношения (CFR), основан от полковник Хаус, финансиран от семейство Рокфелер и включващ членове като JP Morgan, Пол Варбург, и Яков Шиф.


Членовете на съвета за външни отношения преобладават, като бройка във всяко едно американско правителство от тогава до сега. Някои от настоящите членове на CFR включват Дейвид Рокфелер, Дик Чейни, Барак Обама, Хилари Клинтън и изпълнителните директори на големи корпорации като CBS, Nike, Coca-Cola и Visa.


В книгата "трагедия и надежда", един от съвремените членове на CFR-Карол Куигли, заявява: "CFR е американският клон на организацията, чийто произход е от Англия, и която вярва, че националните граници трябва да бъдат заличен и един нов световен ред, трябва да бъде установен." Контраадмирал Честър Уорд, в продължение на шестнадесет години член на CFR, предупреждава за крайните намерения на организацията:

Най-могъщото средство в тези елитни групи, е че имат една обща цел - те искат да доведат до премахване на суверенитета на националната независимост на САЩ. Второто средство на международните членове в CFR е в международните банкери на Уолстрийт и техните ключови агенти. На първо място, те искат световен банков монопол от която и да е сила в на глобалното правителство.

Падането на Османската империя


Друга цел на Първата световна война е да доведе до разрушаването на Османската империя, с цел да се освободи земята на Палестина от хватката и, което води до създаването на ционистката държава Израел. След като министър-председателя на Англия, лорд Аскуит е свален през 1916 г. поради неодобрението на ционистките интереси. Дейвид Лойд Джордж, чиято кариера до момента, е като адвокат на Световната ционистка организация, както и Уинстън Чърчил и Артър Балфур от кръглата маса, са поставени на власт. Присъстващи на първото официално заседание на Политическия комитет са: лорд Ротшилд, Джеймс де Ротшилд, син на Едмънд де Ротшилд от Париж, бившия собственик на Ротшилд колонии в Палестина, и сър Марк Сайкс. Бъдещите мандати на Палестина, Армения, Месопотамия, и Арабия, а след това и формирането на части от Османската империя, са били детайлно обсъдени.

Тези глобални финансисти(илюминати) също предприемат стъпки за подкопаване на Османската империя отвътре. Джамал-ал-Дин-Ал-Афгани, афганистанец е един от  създателите на масонската политическа партия, която по подобие на на Карбонарите, си избира за име - Комитет за съюз и напредък, или още известна, като младите турци. От средата на деветнадесети век, британия работи за създаването на съюз между няколкото водещи суфитски ордена в Турция, като ордените БекташиНакшбанди, и на ордена на шотландските свободни зидари от афганистан и неговите последователи. Същият този съюз, спонсориран от британците, става известен под името млади турци. Младите турци повеждат революционно движение срещу режима на разпадащия се режим на Османската империя на султан Абдул Хамид II, което кулминира в създаването на конституционно управление през 1908 г., което е на власт в Османската империя до края на Първата световна война, през ноември 1918.

Предварителената, макар и неуспешена военна атака срещу Османската империя, е предприета от Чърчил, известена като кампанията за Дарданелите, с цел превземане на Истанбул, столицата на империята. Както Клифърд Шак описва, обаче:
"Поради най-различни причини, историята вижда кампанията за Дарданелите като провал. В действителност, обаче е върховен успех за военните стратези. Защото не само полага началото на края на Османската империя, но привидно нескопосаната операцията дава движение на серия от оркестрирани събития, които позволиляват на турците да изпълнят арменския геноцид. Премахването на арменското присъствие в богатия на нефт регион в Баку елиминира етническия конфликт между мюсюлманското мнозинство в региона, конфликт който успява да прекъсне производството на петрол през 1905 г., когато петролните полета са подпалени."
За да влоши положението срещу османците, Великобритания измамно използва помощта на Шариф Хюсеин на Мека, който принадлежи на династията на Хашимитите, потомци на пророка традиционни управители на Харамин или двата свещени града - Мека и Медина. Шариф Хюсеин първоначално е в съюз с османците и германците, но е разтревожен от нарастващата дискриминация срещу не-турци на Османската империя от младотурците. Той е окончателно убеден от британското, че неговата помощ ще бъде възнаградена, като му е обещано създаването на арабска империя, обхващаща земите между Египет и Персия, с изключение на представляващите интерес великобритански имперски владения Кувейт, Аден и сирийското крайбрежие.

Въпреки това, в съответствие с изкусната двулична вншна политика, която винаги е била характерна за Великобритания, британците му предлагат уверения в противоречие с плановете, коита са имали в предвид. Междувременно, британците подновяват своята специална връзка със сектата на уахабитите, и нейният лидер, Абдул Азиз ибн Сауд. След провала първото саудитско въстание от ръката на Мохамед Али Паша, движението на уахабитите е до голяма степен реформирано, но вътрешни спорове за това кой да го поведе довеждат до неговото разпускане през 1891. Бащата на Ибн Сауд, Абдул-Рахман, бяга със семейството си в Кувейт, оставяйки Рияд под окупацията на османците. През януари 1902 Ибн Сауд води атака, за да си възвърне контрола над Рияд.

Хари Св. Джон Филби
 
Британците потърсват подкрепата на Ибн Сауд по дипломатически път с помощта на "Абдула" Св. Джон Филби, който се предполага, че е приел уахабитския ислям. През 1915 г. британците подписват договор с Ибн Сауд "трактат на приятелство и сътрудничество" като се задължават го финансират. От 1917 г. владетелят на Саудитска Арабия получава пет хиляди лири стерлинги на месец.

Томас Лорънс(Лорънс Арабски) донпкъде е информатиовен и едноименният филм Лорънс Арабски от 1962, който бих препоръчал.
 
Чрез помоща на Лорънс Арабски, синът на Хюсеин бин али Шариф на Мека, Фейсал първи повежда арабския бунт срещу османците. Файсал първи превзема Дамаск през 1918. Пет дни след завладяването на Дамаск от силите на Файсал примирие с Османската империя влиза в сила. Османското правителство се разпада, а империята е разделена между победителите. Франция и Великобритания има контрол върху по-голямата част на Близкия изток, докато на Италия и Гърция е дадена голяма част от Анадола(Мала Азия).

Мустафа Камал Ататюрк

Турския народ отказва да приеме това споразумение, докато междувременно, под командването на Мустафа Кемал Ататюрк, остатъците от организацията на младите турци формира правителство в Анкара и създава армия, която принуждава гърците и италианците да напуснат Анадола, докато Британия и Франция отказват да се намесят. В Солун, Гърция, където е ядрото на турското масонството и движението на  младите турци, много евреи, твърдят, че Ататюрк е "Дьонме"(евреи, формално приели исляма, но оставащи по същността си "скрити юдеи" - сектата е основана в Солун), последователи на фалшивя месия Шабатай Зеви. През 1923 г., когато е основана  Република Турция, Ататюрк е този, който бе избран за първи президент на републиката. След това, през 1924 г., ислямският халифат е официално премахнат, с което слага край на  тринадесетте века ислямско управление.

Победата на съюзническите сили срещу Османската империя бележи началото на края на Първата световна война, и примирието е подписано на 11 ноември, 1918. В края на войната, Файсал продължава настъплениет6о си, и в крайна сметка превзема това, което е днес е Йордания, голяма част от Арабския полуостров и части от южната част на Сирия. Въпреки това, зад гърба на Хюсеин бин али Шариф на Мека, британците тайно договарят  споразумението Сайкс-Пико, да се разделят на Близкия изток в съответствие с изготвените планове от съветниците на Ротшилд. В следствие на което границите на Близкият Изток са произволно опредлени, граници които до голяма степен съществуват до днес, включително създаването на Сирия и Ливан като френски "протекторати". Хюсеин бин али Шариф на Мека, е предаден, като му се дава само Ирак, който дефакто, заедно с Транс-Йордания и Кувейт, са ефективно британски, както и Палестина, която е предоставена на ционистите.

Изготвен е мандат за Палестина от видния американски ционист Феликс Франкфуртер, който след това става главен съветник на Белия дом по времето на президента Рузвелт, както и на Върховния съд на САЩ и помога при основаването на ACLU. Има сведения, че Франкфуртер получава копие на портрет на Ева Франк(родена в Никопол, днеска България, дъщеря на Яков Франк - последовател на Шабатай Зеви), от майка си, потомък на фамилията Франк в Прага. Според Феликс Франкфуртер "Истинските ръководители във Вашингтон са невидими и упражняват своята власт зад кулисите."

Ибн Сауд
 
С предоставеното извинение, че липсва дисциплина във водените от Хюсеин бин али Шариф бойни сили отговорни за управлението на региона, Британия отпуска заем в подкрепа на техния агент Ибн Сауд. Ето защо, след Първата световна война, с разпадането на Османската империя, и с британска помощ, Ибн Сауд и неговите Ikhwan (Иквани), или "Братството", бруталните бойци на Уахабизма, се отправят да завладееят изцяло на полуострова. Както е описано от Хамид Лагар, в книгата му Уахабизъм: критично есе:
Спонтанното или автономно развитие на разширяването на Саудитския контрол върху целия полуостров, далеч не е спонтанно и следва да бъде поставено в контекста на общото преконфигуриране на Близкия изток, което е в ход по това време, до голяма степен благодарение на щедростта на британците, със земи, които не са техни. Това е част от същия този модел, според който е разделението на арабските земи в изкуствени единици; имплантиране на ционизма под защитата на Британския мандат в Палестина, създаването на "светския характер" на Турската република; и възхода на династията Пахлави в Иран.
Това завоевание на Уахаби на Арабския полуостров, е платено с цената на повече от 400 000 убити и ранени. Градове като Ta'if, Burayda и Ал Hufa, страдат от кланетата, извършени от Ikhwan. Управителите на различните провинции, назначени от Ибн Сауд се казва, че са извършили 40,000 публични екзекуции и 350,000 ампутации. Братовчеда на Ибн Сауд, Абдула ибн Мусалим ибн Джилави е най-жестокият сред семейството, подчининявайки шиитското население, като екзекутира хиляди.


Ибн Сауд (седнал вляво) в Кувейт
Въпреки това, след посещение на новозавоюваните територии на Арабския полуостров, Рашид Рида публикува текст, който хвали Ибн Сауд като спасител на светите места, практикуващ автентичено ислямско управление. В крайна сметка, Салафизма и Уахабизма споделят общи основи. Главно, презрение към нововъведенията в исляма, идващи след първите две поколения на мюсюлманите, или на Салафистите, отричане на Суфизма, както и отхвърлянето на придържането към Мезхеба или четирите правни училища вярване следвано от всички сунити.


До 1924 г., уахабитите, чрез инициативата на "Абдула" Св. Джон Филби, отново възстановяват Мека, и експулсират Хашимитите. Последвалите протести в резултат на жестокоста и вандализма на уахабитите проехтяват в целия мюсюлмански свят. През 1926 г., Ибн Сауд, свиква международна конференция, за да се ратифицира контрола върху Масджид ал-Харам в Мека. През 1932 г., Кралство Саудитска Арабия е официално създадено с намесата на Британия. Много преди Ибн Сауд да стане крал, английският монарх полага Ибн Сауд като рицар и му връчва и му връчва Ордена на Бад, орден основан от Джордж I, внук на Фридрих V (Пфалц), който е най-високата почест давана на не кралски особи.

Чрез съдействието на "Абдула" Св. Джон Филби, Алън Дълес, бивш президент на CFR, който по-късно оглавява ЦРУ а след това работи за фирмата на Съливан и Кромуел, помогат на петролните копмании на Рокфелер да овладеят Саудитска Арабия, с най-големия в света нефтен ресурс, на територията на една държава, отговарящ за почти 1/2 от световното производство на нефт. През 1933, саудитците, предоставят петролни концесии на Калифорния Арабиан Оил Стандарт(CASOC), филиал на Стандарт Оил на Калифорния, (SoCal, днес "Шеврон"), ръководена от Джон Д. Рокфелер младши, член на Кръглата маса, както и един от основателите на CFR.

Ибн Сауд и Рузвелт на борда на USS Куинси

През 1936 г., SoCal и Тексас Оил къмпани създават партньорство, което по-късно ще бъде наречено Aramco, или Арабско-американска петролна компания. Към SoCal и Texaco са добавени Стандарт  Ню Джърси и Сокони вакуум, предшественици на Exxon Mobil или още известна както Esso. Aramco, заедно с British Petroleum (BP), Кралската холандска Shell, и Gulf Oil създават картел за контролиране на цената на петрола, известен като Седемте сестри. С помоща на саудитското кралско семейство, контролират най-големият източник в света на нефт.

През 1945 г., Рузвелт се среща с Ибн Сауд на борда на USS Куинси(американса територия от правна гледна точка) в Египет, за да се изградят важен американско-саудитски икономически съюз. Рузвелт е съветван от Харолд Айкс, след това нефтен координатор за националната отбрана, който през декември 1942 г. отбелязва: 
"Наша силна вяра, е че трябва да се разглеждаме развитието петролните ресурси на Саудитска Арабия в светлината на националените интереси на САЩ."
Саудитците обаче не ще бъдат в състояние да признаят искането на Рузвелт да за увеличаване еврейското заселване в Палестина, което се дължи на деликатната задача на саудитците, преструвайки че защитават исляма, като в същото врме подкрепят американските интереси в региона, едновремено с което предпазват останалата част от арабския свят да предприеме агресивни действия срещу Израел. Договорено е, че при определени условия, американски военен и технически персонал ще бъде допуснат на територията на Саудитска Арабия. Първата американската военновъздушна база е построена в Дахран през 1946 година. Великобритания от друга страна, си запазва голяма отговорност за поддържане на западните интереси в областта на сигурността на Саудицка Арабия за още едно десетилетие. В замяна на това саудитците обявяват война на силите на Оста, като правят това в рамките на един месец след срещата с Рузвелт, за което им е  позволено да бъдат включени в учредителната конференция на ООН.