“Those who fail to learn from history are doomed to repeat it.”
"Тези които не се поучават от историята си са обречени да я повторят"
-Сър Уинстон Чърчил, друид и свободен зидар 33-та степен.(може да се уверите тук и тук)
------------------------------------------------------------------------------------------------------------
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО Е ДА ЗАПОЧНЕТЕ ОТ ПЪРВАТА ПУБЛИКАЦИЯ, т.е. от УВОДА
------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Първата световна война и преките последици от нея
Както приема движението на кръглата маса планът на световните финансови фамилии за ХХ век зависи в значителна степен от помощта на Салафи(и тук). На дневен ред е да се започне с разрушаването на Османската империя. По-важна за момента все пак е ролята изпълнявана от вече изцяло подчинената по това време Саудитска Арабия, която спонсорира тероризма Салафи. Саудитска Арабия ще стане важно свързващо звено в стратегията, като целта е да направи света зависим от нефтените компании на Рокфелер. По този начин не само се увеличава търсенето и печалбата, но се увеличава и тяхното влияние върху правителствата и икономиките в света.
Един от главните агенти в този план е Уинстън Чърчил. Чърчил е шотландски масон, който е достига званието Рицар на ордена на жартиерата. Също така е член на древеният орден на друидите (и тук), създаден от Уентуърт Литъл, основател на на SRIA. Известният знак "V" за победа е сатанистически знак въведен от Алистър Кроули (и тук).
Лорд Натаниел Майер Ротшилд е силен привърженик за увеличаване на силата на Кралския военноморски флот като през 1888 Ротшилд в Лондон издават акции на стойност £ 225 000 на Националната военморска компания. За да осигури нарастването на разходите за боеноморския флот, на 1 юли 1911 г., Кайзер Вилхелм, приближен на Ротшилд, изпраща малък военен кораб, наречен Пантерата, в пристанището на Агадир, на атлантическото крайбрежие на Мароко, което се възприема като директно предизвикателство към глобалните позиции на Великобритания.
Натаниъл Ротшилд е бил близък приятел на лорд Рандолф Чърчил, бащата на Уинстън Чърчил. Чърчил, непосредствено след кризата в Агадир, е назначен за главнокоманващ на Адмиралтейството. Той обещава да направи всичко възможно за Великобритания във военно отношение за "неизбежният ден на разплатата ". Негова отговорност да се гарантира, че Кралския флот, символът на британската имперска сила, е в състояние да отговори на немското "предизвикателство" в открито море.
Гарантирането на доставките на петрол за военноморския флот на Великобритания е от огромно значение, тъй като нефта още не е бил открит в арабските страни от Персийския залив по това време. На 17 юни 1914, Чърчил въвежда законопроект предлагащ британското правителство да инвестира в петролните компании в следствие на което правителството придобива 51% от англо-персийската компания, която в действителност вече е частично собственост на британското правителство и е финансирана от части от банката на Ротшилд. Великобритания придобива своята първа концесия за добив на петрола, като запазва участието си в тайна. До лятото на 1914 г., Британския флот е напълно преоборудван на петрол и британското правителство е поема ролята на мажоритатен акционер в англо-персийската компания. Фирмата се разраства бързо, първо в англо-иранска, и накрая в British Petroleum, или BP.
Англо-персийската компания не е едноличен доставчик на петрола за Великобритания, както Чърчил потвърждава пред Парламента през 1913 г.
Последната северната връзка на железопътната мрежа е в Сърбия. Историческите книги казват, че Първата световна война започва като отмъщение за убийството на херцог Фердинанд, престолонаследник на трона на Австро-унгарската империя на Хабсбургите. Факт известен на малцина е че членове на от най-висок ранк на Европейската масонска организация се срещат в Швейцария през 1912 г. Атентатът е извършен на 28 юни 1914 г. в Сараево от членове на сръбска терористична организация, наречена Черната ръка, с връзки към масонството. Австро-Унгарската империя обявява война на Сърбия, и Първата световна война официално започва.
Когато Първата световна война в крайна сметка беше попада в задънена улица по фронтовете на Европа, финансовият елит използват протежето си - президента на САЩ, Удроу Уилсън, с цел да въведат Америка във войната. Приятел на Уилсън и негово "алтер его" също така близък приятел на Ротшилд е полковник Едуард Мандел Хаус. Полк. Хаус е член на организацията на Кръглата маса, чиито проекти за САЩ са облагане на доходите, централна банка, създаването на Централното разузнавателно управление, и Обществото на народите(Лигата на нациите). Полк Хаус изготвя доклад в който съобщава че въвеждането на Лигата на нациите ще е компонирано в мирния договор, като изборът е: или да продължи войната или да се основе Лигата на нациите.
Предистория
Както приема движението на кръглата маса планът на световните финансови фамилии за ХХ век зависи в значителна степен от помощта на Салафи(и тук). На дневен ред е да се започне с разрушаването на Османската империя. По-важна за момента все пак е ролята изпълнявана от вече изцяло подчинената по това време Саудитска Арабия, която спонсорира тероризма Салафи. Саудитска Арабия ще стане важно свързващо звено в стратегията, като целта е да направи света зависим от нефтените компании на Рокфелер. По този начин не само се увеличава търсенето и печалбата, но се увеличава и тяхното влияние върху правителствата и икономиките в света.Един от главните агенти в този план е Уинстън Чърчил. Чърчил е шотландски масон, който е достига званието Рицар на ордена на жартиерата. Също така е член на древеният орден на друидите (и тук), създаден от Уентуърт Литъл, основател на на SRIA. Известният знак "V" за победа е сатанистически знак въведен от Алистър Кроули (и тук).
По молба на приятеля си, офицер от военноморското разузнаване Ян Флеминг, създател на Джеймс Бонд 007, Алистър Кроули препоръчва на Чърчил да използва знака, който е мощен символ на унищожението и според магическата традиция е в състояние да победи знакът на слънчевата енергия използван от нацистите.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------
бих искал да препоръчам четири серииният документ на history channel - The Occult History of the Third Reich (за съжеление само на английски език)
------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Няма военноморски въпрос засягащ външната политика на Великобритания повече отколкото решаващо значение дали Кралския военноморски флот трябва да премине от въглища към петрол. Петролът не е само превъзхожда въглищата, но френския клон на Ротшилд след като сключват картел заедно с Рокфелер и техният Standard Oil стават доминираща сила в търговията с петрол в света.
Лорд Натаниел Майер Ротшилд е силен привърженик за увеличаване на силата на Кралския военноморски флот като през 1888 Ротшилд в Лондон издават акции на стойност £ 225 000 на Националната военморска компания. За да осигури нарастването на разходите за боеноморския флот, на 1 юли 1911 г., Кайзер Вилхелм, приближен на Ротшилд, изпраща малък военен кораб, наречен Пантерата, в пристанището на Агадир, на атлантическото крайбрежие на Мароко, което се възприема като директно предизвикателство към глобалните позиции на Великобритания.
Натаниъл Ротшилд е бил близък приятел на лорд Рандолф Чърчил, бащата на Уинстън Чърчил. Чърчил, непосредствено след кризата в Агадир, е назначен за главнокоманващ на Адмиралтейството. Той обещава да направи всичко възможно за Великобритания във военно отношение за "неизбежният ден на разплатата ". Негова отговорност да се гарантира, че Кралския флот, символът на британската имперска сила, е в състояние да отговори на немското "предизвикателство" в открито море.
Един от най-важните и спорени въпроси по това време е от технически характер, но в действителност ще има огромни последствия за ХХ век. Въпросът е дали да се преоборудва британския флот от въглища на петрол. Много по това време мисят, че преобразуването е чиста глупост, тъй като това означава, че Флота вече не може да разчитат на безопасено и сигурно снабдяване с въглища от Уелс а се излага на зависимост от далечните и несигурни доставки на петрол от Персия. - Daniel Yergin, носител на наградата Пулицър през 1992
Гарантирането на доставките на петрол за военноморския флот на Великобритания е от огромно значение, тъй като нефта още не е бил открит в арабските страни от Персийския залив по това време. На 17 юни 1914, Чърчил въвежда законопроект предлагащ британското правителство да инвестира в петролните компании в следствие на което правителството придобива 51% от англо-персийската компания, която в действителност вече е частично собственост на британското правителство и е финансирана от части от банката на Ротшилд. Великобритания придобива своята първа концесия за добив на петрола, като запазва участието си в тайна. До лятото на 1914 г., Британския флот е напълно преоборудван на петрол и британското правителство е поема ролята на мажоритатен акционер в англо-персийската компания. Фирмата се разраства бързо, първо в англо-иранска, и накрая в British Petroleum, или BP.Англо-персийската компания не е едноличен доставчик на петрола за Великобритания, както Чърчил потвърждава пред Парламента през 1913 г.
"Британия трябва да е изцяло независима в доставките си на петрол, като ключът е единствено и само в в диверсификацията на доставките. В никакъв случай не трябва да се разчита само на една компания за доставките на петрол" - У. Чърчил - 1913
По това време Германия вече е разширила влиянието си към Турция и Южна Африка. Но постъпването на Германия на изток е ограничено от контрола на Великобритания на важните морски пътища. Като отговор на този факт, Германия сключва договор с Османската империя, за изграждането железопътна линия от Берлин до Багдад. Този договор сериозно тревожи организацията на Кръглата маса, тъй като това ще осигури пряк достъп на петрол от Близкия изток до Германия, заобикаляйки Суецкия канал, контролиран от британците. Великобритания предотвратява разширяването на железопътната до Персийския залив, като тайно сключва споразумение с клана на Сабах, в следствие на което Кувейт става "британски протекторат" и по този начин ефективно го изолира от Османската империя.
Последната северната връзка на железопътната мрежа е в Сърбия. Историческите книги казват, че Първата световна война започва като отмъщение за убийството на херцог Фердинанд, престолонаследник на трона на Австро-унгарската империя на Хабсбургите. Факт известен на малцина е че членове на от най-висок ранк на Европейската масонска организация се срещат в Швейцария през 1912 г. Атентатът е извършен на 28 юни 1914 г. в Сараево от членове на сръбска терористична организация, наречена Черната ръка, с връзки към масонството. Австро-Унгарската империя обявява война на Сърбия, и Първата световна война официално започва.
Последиците от войната
Федералният резерв
Една от целите на Първата световна война е да създадат предпоставки за руската революция от 1918 г., която, както прочетохте в предишната статия, е финансирана и оркестрирана от Яков Шиф, посредством Кун Льоб и компания от Ню Йорк, с цел да се отсрани руската аристокрация, както и отмъщението на Ротшилд "срещу руския цар Александър I, за осуетения първи опит за световно управление на Виенския конгрес през 1815 г.,. Според Албърт Пайк, главната цел е Русия да се превърне в бастион на атеистичният комунизъм и "да се изгради и използва за унищожаване на други правителства и да отслаби религията."Когато Първата световна война в крайна сметка беше попада в задънена улица по фронтовете на Европа, финансовият елит използват протежето си - президента на САЩ, Удроу Уилсън, с цел да въведат Америка във войната. Приятел на Уилсън и негово "алтер его" също така близък приятел на Ротшилд е полковник Едуард Мандел Хаус. Полк. Хаус е член на организацията на Кръглата маса, чиито проекти за САЩ са облагане на доходите, централна банка, създаването на Централното разузнавателно управление, и Обществото на народите(Лигата на нациите). Полк Хаус изготвя доклад в който съобщава че въвеждането на Лигата на нациите ще е компонирано в мирния договор, като изборът е: или да продължи войната или да се основе Лигата на нациите.
През 1911 г., преди да встъпването в длъжност на У. Уилсън като президент на САЩ, Полк. Хаус в дома си в Тексас завършва една книга, наречена Aдминистраторa Филип Дрю.
Привидно роман, тя всъщност е подробен план за бъдещото правителство на САЩ, "което ще въведе социализъма, както е мечтал Карл Маркс", според Полк. Хаус.
Тя е публикувана анонимно от BW Huebsch в Ню Йорк, като е широко разпространявана сред държавните служители, които са без съмнение за това кой е автора.
Романът прогнозира влизането в сила на прогресивният данък доход, социалното осигуряване, и гъвкавата валутна система. Накратко, това е проект, който по-късно въведен от администрациите на Удроу Уилсън и Франклин Делано Рузвелт.
Една от институциите, описани в книгата "Филип Дрю" е институцията на Федералния резерв. Банкерите до моента на нейното създаване не са били в състояние да получат контрол върху издаването на пари от правителството на САЩ, което е определена чрез конгреса и от Конституцията. Ето защо, голяма част от лобизма, упражняван за прокаването на закона за Федералния резерв минава незабелязано, основно чрез две избирани лица, полк. Хаус и Пол Варбург, Шабатин и представител на династията Ротшилд във Франция и Англия. На практика федералното правителство на САЩ отстъпват правото да се печатат пари на легализиран картел под името "Федерален Резерв" на частните банки, в съдружие с Ротшилд в Лондон, чрез агенцията Варбург, Рокфелер, Kuhn-Loeb, и JP Morgan. (да същите тези които финасират В.И. Ленин и "Великата" октомврийска революция)
От този период е и не безизвестният цитат на Ротшилд:
"Дайте ми правото да печатам парите на една държава, след което не ме интересува кой прави законите."
Полк. Хаус е отговорен за кампанията на Уилсън, която обеща да запази САЩ вън от войната. След потапянато от немска подводница на пътническя кораб Лузитания, президентът Уилсън, позовавайки сена на правното становище на правосъдието Луис Брандейс се объръща към двете камари на Конгреса на 2 април 1917. Той призова Конгреса да обяви война срещу Германия, и това става факт на 7 април 1917.
Лигата на нациите
На конференцията в Париж, през януари 1919 г., която кулминира в Договора от Версай, американската делегация е оглавявана от Пол Варбург. Пол Варбург е бащата на Варбургите. Неговият брат Макс Варбург от банковият консорциум в Германия и Холандия е ръководител на германската делегация. Фамилията на Варбургите е достигнала финансовото си првъзходство през годините на деветнадесети век, с растежа на Kuhn, Loeb & Co., с които те се в лична връзка чрез семейни взаимоотношения.
Също така в американската делегация са включени Уолтър Липман, и братята Алън и Джон Фостър Дълес. Лойд Джордж е придружен от сър Филип Сасун, член на Британския таен съвет и пряк потомък на Амшел Ротшилд. Съветник на Жорж Клемансо, френският министър-председател е Жорж Мандел, известен също като Еровоам Ротшилд.
По-късно през 1920 г., Чърчил заявява на Лойд Джордж, че иска да се премести на друг пост в кабинета. На 14 февруари 1921 г., Чърчил е назначен за колониален секретар. Декларацията Балфур е част от неговите приоритети по времена управлението му на Колониалната служба. Текстът на декларацията е подготвен от Лео Амери, помощник секретар на Военния кабинет. Амери работи под ръковотсвото на лорд Милнър, приближен на Ротшилд, който е бил член на вътрешния военен кабинет. Декларацията е адресирана до сина на Натан Майер Ротшилд, Уолтър Ротшилд. Декларацията гласи, че британското правителство подържа:
"Създаването на национален дом за еврейския народ, и че ще се положат максимални усилия, за да се улесни постигането на тази цел, като се пояснява, че с нищо няма да се накърнят гражданските и религиозните права на съществуващите не-еврейски общности в Палестина."Макс Варбург
Когато преговорите по време на конференцията в Париж се отклоняват от идеите на финасистите, за Близкия изток, Яков Шиф изпраща на президентът Уилсън съобщение, в което го "инструктира" какво точно да се защити по отношение на мандата на Палестина, германските репарации и други въпроси, в името на Асоциацията на Обществото на свободни нации. Създаването на Обществото на нациите става една от главните точки на "Четиринадесетте точки" на Уилсън, които ако са в основата на следвоенния мир биха предотвратили бъдещите войни, и са в крайна сметка приети от конференцията в Париж. Въпреки това, намерението на финансистите е също да се подготвянето на почвата водещо до втората световна война, правейки условията за германия непоносими. Ето защо, въпреки най-добрите усилия на Уилсън, договора от Версай, подписан през Юни 1919 се отклонява значително от четиринадесетте точки принасяйки, както германците така и на американците много разочаровани.Независимо от това, Лигата на нациите, със седалище в Женева, Швейцария, постига една важна цел за светивните финансисти, когато официално признава съветския режим на техните агенти - болшевиките. Тогава Чърчил прави следното обръщение:
От дните на Спартак Вайсхаупт(това е същият този Йохан Андам Вайсхаупт - основателя на баварските илюминати само дето У.Ч. го дигизира с титлата Спартакус), Карл Маркс, Троцки, Бела Кун, Роза Люксембург и Ема Голдман, тази световна конспирация постоянно нараства. Тази конспирация е играла неоспоримо голяма роля в трагедията на Френската революция. Била е движеща сила на всяко едно подривно движение през 19 век. И сега най-сетне този низ от изключителни личности на подземния свят, от най-големите градове на Европа и Америка зграбчи руския народ за косата и се превърна в безспорен владетел на тази огромна империя. У. Чърчил - Illustrated Sunday Herald, February 8, 1920Благодарение на усилията на сенатор Хенри Кабът Лодж, който прозира плана на Уилсън, Съединените щати не се включват в Лигата на нациите, а през 1921 г., сключват отделен мирен договор с Германия и Австрия. Отслабена от провала на САЩ да се присъединят, и
недоволството на държави като Япония, Италия и Германия, Лигата се проваля. Лигата има малко влияние върху международните отношения, и престава да съществува, когато е създадена Организацията на обединените нации (ООН).
Арнолд Джозеф Тойнби
След тази случка, световните финансисти(илюминати) осъзнават, че Америка няма да се присъедини към тяхната схема за световно правителство, без да има промяна в общественото мнение. Ето защо, членовете на кръглата маса: Лионел Къртис, Balfour, Милнър и други, формират на Кралския институт за международни отношения (RIIA), с цел координиране на британските и американските усилия в тази насока. Арнолд Тойнби по-късно става директор. Те също формират американския клон, известен като Съвета за външни отношения (CFR), основан от полковник Хаус, финансиран от семейство Рокфелер и включващ членове като JP Morgan, Пол Варбург, и Яков Шиф.Членовете на съвета за външни отношения преобладават, като бройка във всяко едно американско правителство от тогава до сега. Някои от настоящите членове на CFR включват Дейвид Рокфелер, Дик Чейни, Барак Обама, Хилари Клинтън и изпълнителните директори на големи корпорации като CBS, Nike, Coca-Cola и Visa.
В книгата "трагедия и надежда", един от съвремените членове на CFR-Карол Куигли, заявява: "CFR е американският клон на организацията, чийто произход е от Англия, и която вярва, че националните граници трябва да бъдат заличен и един нов световен ред, трябва да бъде установен." Контраадмирал Честър Уорд, в продължение на шестнадесет години член на CFR, предупреждава за крайните намерения на организацията:
Най-могъщото средство в тези елитни групи, е че имат една обща цел - те искат да доведат до премахване на суверенитета на националната независимост на САЩ. Второто средство на международните членове в CFR е в международните банкери на Уолстрийт и техните ключови агенти. На първо място, те искат световен банков монопол от която и да е сила в на глобалното правителство.
Падането на Османската империя
Друга цел на Първата световна война е да доведе до разрушаването на Османската империя, с цел да се освободи земята на Палестина от хватката и, което води до създаването на ционистката държава Израел. След като министър-председателя на Англия, лорд Аскуит е свален през 1916 г. поради неодобрението на ционистките интереси. Дейвид Лойд Джордж, чиято кариера до момента, е като адвокат на Световната ционистка организация, както и Уинстън Чърчил и Артър Балфур от кръглата маса, са поставени на власт. Присъстващи на първото официално заседание на Политическия комитет са: лорд Ротшилд, Джеймс де Ротшилд, син на Едмънд де Ротшилд от Париж, бившия собственик на Ротшилд колонии в Палестина, и сър Марк Сайкс. Бъдещите мандати на Палестина, Армения, Месопотамия, и Арабия, а след това и формирането на части от Османската империя, са били детайлно обсъдени.
Тези глобални финансисти(илюминати) също предприемат стъпки за подкопаване на Османската империя отвътре. Джамал-ал-Дин-Ал-Афгани, афганистанец е един от създателите на масонската политическа партия, която по подобие на на Карбонарите, си избира за име - Комитет за съюз и напредък, или още известна, като младите турци. От средата на деветнадесети век, британия работи за създаването на съюз между няколкото водещи суфитски ордена в Турция, като ордените Бекташи, Накшбанди, и на ордена на шотландските свободни зидари от афганистан и неговите последователи. Същият този съюз, спонсориран от британците, става известен под името млади турци. Младите турци повеждат революционно движение срещу режима на разпадащия се режим на Османската империя на султан Абдул Хамид II, което кулминира в създаването на конституционно управление през 1908 г., което е на власт в Османската империя до края на Първата световна война, през ноември 1918.
Предварителената, макар и неуспешена военна атака срещу Османската империя, е предприета от Чърчил, известена като кампанията за Дарданелите, с цел превземане на Истанбул, столицата на империята. Както Клифърд Шак описва, обаче:
"Поради най-различни причини, историята вижда кампанията за Дарданелите като провал. В действителност, обаче е върховен успех за военните стратези. Защото не само полага началото на края на Османската империя, но привидно нескопосаната операцията дава движение на серия от оркестрирани събития, които позволиляват на турците да изпълнят арменския геноцид. Премахването на арменското присъствие в богатия на нефт регион в Баку елиминира етническия конфликт между мюсюлманското мнозинство в региона, конфликт който успява да прекъсне производството на петрол през 1905 г., когато петролните полета са подпалени."
За да влоши положението срещу османците, Великобритания измамно използва помощта на Шариф Хюсеин на Мека, който принадлежи на династията на Хашимитите, потомци на пророка традиционни управители на Харамин или двата свещени града - Мека и Медина. Шариф Хюсеин първоначално е в съюз с османците и германците, но е разтревожен от нарастващата дискриминация срещу не-турци на Османската империя от младотурците. Той е окончателно убеден от британското, че неговата помощ ще бъде възнаградена, като му е обещано създаването на арабска империя, обхващаща земите между Египет и Персия, с изключение на представляващите интерес великобритански имперски владения Кувейт, Аден и сирийското крайбрежие.
Въпреки това, в съответствие с изкусната двулична вншна политика, която винаги е била характерна за Великобритания, британците му предлагат уверения в противоречие с плановете, коита са имали в предвид. Междувременно, британците подновяват своята специална връзка със сектата на уахабитите, и нейният лидер, Абдул Азиз ибн Сауд. След провала първото саудитско въстание от ръката на Мохамед Али Паша, движението на уахабитите е до голяма степен реформирано, но вътрешни спорове за това кой да го поведе довеждат до неговото разпускане през 1891. Бащата на Ибн Сауд, Абдул-Рахман, бяга със семейството си в Кувейт, оставяйки Рияд под окупацията на османците. През януари 1902 Ибн Сауд води атака, за да си възвърне контрола над Рияд.
Хари Св. Джон Филби
Британците потърсват подкрепата на Ибн Сауд по дипломатически път с помощта на "Абдула" Св. Джон Филби, който се предполага, че е приел уахабитския ислям. През 1915 г. британците подписват договор с Ибн Сауд "трактат на приятелство и сътрудничество" като се задължават го финансират. От 1917 г. владетелят на Саудитска Арабия получава пет хиляди лири стерлинги на месец.
Томас Лорънс(Лорънс Арабски) донпкъде е информатиовен и едноименният филм Лорънс Арабски от 1962, който бих препоръчал.
Чрез помоща на Лорънс Арабски, синът на Хюсеин бин али Шариф на Мека, Фейсал първи повежда арабския бунт срещу османците. Файсал първи превзема Дамаск през 1918. Пет дни след завладяването на Дамаск от силите на Файсал примирие с Османската империя влиза в сила. Османското правителство се разпада, а империята е разделена между победителите. Франция и Великобритания има контрол върху по-голямата част на Близкия изток, докато на Италия и Гърция е дадена голяма част от Анадола(Мала Азия).
Мустафа Камал Ататюрк
Турския народ отказва да приеме това споразумение, докато междувременно, под командването на Мустафа Кемал Ататюрк, остатъците от организацията на младите турци формира правителство в Анкара и създава армия, която принуждава гърците и италианците да напуснат Анадола, докато Британия и Франция отказват да се намесят. В Солун, Гърция, където е ядрото на турското масонството и движението на младите турци, много евреи, твърдят, че Ататюрк е "Дьонме"(евреи, формално приели исляма, но оставащи по същността си "скрити юдеи" - сектата е основана в Солун), последователи на фалшивя месия Шабатай Зеви. През 1923 г., когато е основана Република Турция, Ататюрк е този, който бе избран за първи президент на републиката. След това, през 1924 г., ислямският халифат е официално премахнат, с което слага край на тринадесетте века ислямско управление.
Победата на съюзническите сили срещу Османската империя бележи началото на края на Първата световна война, и примирието е подписано на 11 ноември, 1918. В края на войната, Файсал продължава настъплениет6о си, и в крайна сметка превзема това, което е днес е Йордания, голяма част от Арабския полуостров и части от южната част на Сирия. Въпреки това, зад гърба на Хюсеин бин али Шариф на Мека, британците тайно договарят споразумението Сайкс-Пико, да се разделят на Близкия изток в съответствие с изготвените планове от съветниците на Ротшилд. В следствие на което границите на Близкият Изток са произволно опредлени, граници които до голяма степен съществуват до днес, включително създаването на Сирия и Ливан като френски "протекторати". Хюсеин бин али Шариф на Мека, е предаден, като му се дава само Ирак, който дефакто, заедно с Транс-Йордания и Кувейт, са ефективно британски, както и Палестина, която е предоставена на ционистите.
Изготвен е мандат за Палестина от видния американски ционист Феликс Франкфуртер, който след това става главен съветник на Белия дом по времето на президента Рузвелт, както и на Върховния съд на САЩ и помога при основаването на ACLU. Има сведения, че Франкфуртер получава копие на портрет на Ева Франк(родена в Никопол, днеска България, дъщеря на Яков Франк - последовател на Шабатай Зеви), от майка си, потомък на фамилията Франк в Прага. Според Феликс Франкфуртер "Истинските ръководители във Вашингтон са невидими и упражняват своята власт зад кулисите."
Ибн Сауд
С предоставеното извинение, че липсва дисциплина във водените от Хюсеин бин али Шариф бойни сили отговорни за управлението на региона, Британия отпуска заем в подкрепа на техния агент Ибн Сауд. Ето защо, след Първата световна война, с разпадането на Османската империя, и с британска помощ, Ибн Сауд и неговите Ikhwan (Иквани), или "Братството", бруталните бойци на Уахабизма, се отправят да завладееят изцяло на полуострова. Както е описано от Хамид Лагар, в книгата му Уахабизъм: критично есе:
Въпреки това, след посещение на новозавоюваните територии на Арабския полуостров, Рашид Рида публикува текст, който хвали Ибн Сауд като спасител на светите места, практикуващ автентичено ислямско управление. В крайна сметка, Салафизма и Уахабизма споделят общи основи. Главно, презрение към нововъведенията в исляма, идващи след първите две поколения на мюсюлманите, или на Салафистите, отричане на Суфизма, както и отхвърлянето на придържането към Мезхеба или четирите правни училища вярване следвано от всички сунити.
До 1924 г., уахабитите, чрез инициативата на "Абдула" Св. Джон Филби, отново възстановяват Мека, и експулсират Хашимитите. Последвалите протести в резултат на жестокоста и вандализма на уахабитите проехтяват в целия мюсюлмански свят. През 1926 г., Ибн Сауд, свиква международна конференция, за да се ратифицира контрола върху Масджид ал-Харам в Мека. През 1932 г., Кралство Саудитска Арабия е официално създадено с намесата на Британия. Много преди Ибн Сауд да стане крал, английският монарх полага Ибн Сауд като рицар и му връчва и му връчва Ордена на Бад, орден основан от Джордж I, внук на Фридрих V (Пфалц), който е най-високата почест давана на не кралски особи.
Чрез съдействието на "Абдула" Св. Джон Филби, Алън Дълес, бивш президент на CFR, който по-късно оглавява ЦРУ а след това работи за фирмата на Съливан и Кромуел, помогат на петролните копмании на Рокфелер да овладеят Саудитска Арабия, с най-големия в света нефтен ресурс, на територията на една държава, отговарящ за почти 1/2 от световното производство на нефт. През 1933, саудитците, предоставят петролни концесии на Калифорния Арабиан Оил Стандарт(CASOC), филиал на Стандарт Оил на Калифорния, (SoCal, днес "Шеврон"), ръководена от Джон Д. Рокфелер младши, член на Кръглата маса, както и един от основателите на CFR.
Ибн Сауд и Рузвелт на борда на USS Куинси
През 1936 г., SoCal и Тексас Оил къмпани създават партньорство, което по-късно ще бъде наречено Aramco, или Арабско-американска петролна компания. Към SoCal и Texaco са добавени Стандарт Ню Джърси и Сокони вакуум, предшественици на Exxon Mobil или още известна както Esso. Aramco, заедно с British Petroleum (BP), Кралската холандска Shell, и Gulf Oil създават картел за контролиране на цената на петрола, известен като Седемте сестри. С помоща на саудитското кралско семейство, контролират най-големият източник в света на нефт.
През 1945 г., Рузвелт се среща с Ибн Сауд на борда на USS Куинси(американса територия от правна гледна точка) в Египет, за да се изградят важен американско-саудитски икономически съюз. Рузвелт е съветван от Харолд Айкс, след това нефтен координатор за националната отбрана, който през декември 1942 г. отбелязва:
Въпреки това, в съответствие с изкусната двулична вншна политика, която винаги е била характерна за Великобритания, британците му предлагат уверения в противоречие с плановете, коита са имали в предвид. Междувременно, британците подновяват своята специална връзка със сектата на уахабитите, и нейният лидер, Абдул Азиз ибн Сауд. След провала първото саудитско въстание от ръката на Мохамед Али Паша, движението на уахабитите е до голяма степен реформирано, но вътрешни спорове за това кой да го поведе довеждат до неговото разпускане през 1891. Бащата на Ибн Сауд, Абдул-Рахман, бяга със семейството си в Кувейт, оставяйки Рияд под окупацията на османците. През януари 1902 Ибн Сауд води атака, за да си възвърне контрола над Рияд.
Хари Св. Джон Филби
Британците потърсват подкрепата на Ибн Сауд по дипломатически път с помощта на "Абдула" Св. Джон Филби, който се предполага, че е приел уахабитския ислям. През 1915 г. британците подписват договор с Ибн Сауд "трактат на приятелство и сътрудничество" като се задължават го финансират. От 1917 г. владетелят на Саудитска Арабия получава пет хиляди лири стерлинги на месец.
Томас Лорънс(Лорънс Арабски) донпкъде е информатиовен и едноименният филм Лорънс Арабски от 1962, който бих препоръчал.
Чрез помоща на Лорънс Арабски, синът на Хюсеин бин али Шариф на Мека, Фейсал първи повежда арабския бунт срещу османците. Файсал първи превзема Дамаск през 1918. Пет дни след завладяването на Дамаск от силите на Файсал примирие с Османската империя влиза в сила. Османското правителство се разпада, а империята е разделена между победителите. Франция и Великобритания има контрол върху по-голямата част на Близкия изток, докато на Италия и Гърция е дадена голяма част от Анадола(Мала Азия).
Мустафа Камал Ататюрк
Турския народ отказва да приеме това споразумение, докато междувременно, под командването на Мустафа Кемал Ататюрк, остатъците от организацията на младите турци формира правителство в Анкара и създава армия, която принуждава гърците и италианците да напуснат Анадола, докато Британия и Франция отказват да се намесят. В Солун, Гърция, където е ядрото на турското масонството и движението на младите турци, много евреи, твърдят, че Ататюрк е "Дьонме"(евреи, формално приели исляма, но оставащи по същността си "скрити юдеи" - сектата е основана в Солун), последователи на фалшивя месия Шабатай Зеви. През 1923 г., когато е основана Република Турция, Ататюрк е този, който бе избран за първи президент на републиката. След това, през 1924 г., ислямският халифат е официално премахнат, с което слага край на тринадесетте века ислямско управление.
Победата на съюзническите сили срещу Османската империя бележи началото на края на Първата световна война, и примирието е подписано на 11 ноември, 1918. В края на войната, Файсал продължава настъплениет6о си, и в крайна сметка превзема това, което е днес е Йордания, голяма част от Арабския полуостров и части от южната част на Сирия. Въпреки това, зад гърба на Хюсеин бин али Шариф на Мека, британците тайно договарят споразумението Сайкс-Пико, да се разделят на Близкия изток в съответствие с изготвените планове от съветниците на Ротшилд. В следствие на което границите на Близкият Изток са произволно опредлени, граници които до голяма степен съществуват до днес, включително създаването на Сирия и Ливан като френски "протекторати". Хюсеин бин али Шариф на Мека, е предаден, като му се дава само Ирак, който дефакто, заедно с Транс-Йордания и Кувейт, са ефективно британски, както и Палестина, която е предоставена на ционистите.
Изготвен е мандат за Палестина от видния американски ционист Феликс Франкфуртер, който след това става главен съветник на Белия дом по времето на президента Рузвелт, както и на Върховния съд на САЩ и помога при основаването на ACLU. Има сведения, че Франкфуртер получава копие на портрет на Ева Франк(родена в Никопол, днеска България, дъщеря на Яков Франк - последовател на Шабатай Зеви), от майка си, потомък на фамилията Франк в Прага. Според Феликс Франкфуртер "Истинските ръководители във Вашингтон са невидими и упражняват своята власт зад кулисите."
Ибн Сауд
С предоставеното извинение, че липсва дисциплина във водените от Хюсеин бин али Шариф бойни сили отговорни за управлението на региона, Британия отпуска заем в подкрепа на техния агент Ибн Сауд. Ето защо, след Първата световна война, с разпадането на Османската империя, и с британска помощ, Ибн Сауд и неговите Ikhwan (Иквани), или "Братството", бруталните бойци на Уахабизма, се отправят да завладееят изцяло на полуострова. Както е описано от Хамид Лагар, в книгата му Уахабизъм: критично есе:
Спонтанното или автономно развитие на разширяването на Саудитския контрол върху целия полуостров, далеч не е спонтанно и следва да бъде поставено в контекста на общото преконфигуриране на Близкия изток, което е в ход по това време, до голяма степен благодарение на щедростта на британците, със земи, които не са техни. Това е част от същия този модел, според който е разделението на арабските земи в изкуствени единици; имплантиране на ционизма под защитата на Британския мандат в Палестина, създаването на "светския характер" на Турската република; и възхода на династията Пахлави в Иран.Това завоевание на Уахаби на Арабския полуостров, е платено с цената на повече от 400 000 убити и ранени. Градове като Ta'if, Burayda и Ал Hufa, страдат от кланетата, извършени от Ikhwan. Управителите на различните провинции, назначени от Ибн Сауд се казва, че са извършили 40,000 публични екзекуции и 350,000 ампутации. Братовчеда на Ибн Сауд, Абдула ибн Мусалим ибн Джилави е най-жестокият сред семейството, подчининявайки шиитското население, като екзекутира хиляди.
 |
| Ибн Сауд (седнал вляво) в Кувейт |
До 1924 г., уахабитите, чрез инициативата на "Абдула" Св. Джон Филби, отново възстановяват Мека, и експулсират Хашимитите. Последвалите протести в резултат на жестокоста и вандализма на уахабитите проехтяват в целия мюсюлмански свят. През 1926 г., Ибн Сауд, свиква международна конференция, за да се ратифицира контрола върху Масджид ал-Харам в Мека. През 1932 г., Кралство Саудитска Арабия е официално създадено с намесата на Британия. Много преди Ибн Сауд да стане крал, английският монарх полага Ибн Сауд като рицар и му връчва и му връчва Ордена на Бад, орден основан от Джордж I, внук на Фридрих V (Пфалц), който е най-високата почест давана на не кралски особи.
Чрез съдействието на "Абдула" Св. Джон Филби, Алън Дълес, бивш президент на CFR, който по-късно оглавява ЦРУ а след това работи за фирмата на Съливан и Кромуел, помогат на петролните копмании на Рокфелер да овладеят Саудитска Арабия, с най-големия в света нефтен ресурс, на територията на една държава, отговарящ за почти 1/2 от световното производство на нефт. През 1933, саудитците, предоставят петролни концесии на Калифорния Арабиан Оил Стандарт(CASOC), филиал на Стандарт Оил на Калифорния, (SoCal, днес "Шеврон"), ръководена от Джон Д. Рокфелер младши, член на Кръглата маса, както и един от основателите на CFR.
Ибн Сауд и Рузвелт на борда на USS Куинси
През 1945 г., Рузвелт се среща с Ибн Сауд на борда на USS Куинси(американса територия от правна гледна точка) в Египет, за да се изградят важен американско-саудитски икономически съюз. Рузвелт е съветван от Харолд Айкс, след това нефтен координатор за националната отбрана, който през декември 1942 г. отбелязва:
"Наша силна вяра, е че трябва да се разглеждаме развитието петролните ресурси на Саудитска Арабия в светлината на националените интереси на САЩ."Саудитците обаче не ще бъдат в състояние да признаят искането на Рузвелт да за увеличаване еврейското заселване в Палестина, което се дължи на деликатната задача на саудитците, преструвайки че защитават исляма, като в същото врме подкрепят американските интереси в региона, едновремено с което предпазват останалата част от арабския свят да предприеме агресивни действия срещу Израел. Договорено е, че при определени условия, американски военен и технически персонал ще бъде допуснат на територията на Саудитска Арабия. Първата американската военновъздушна база е построена в Дахран през 1946 година. Великобритания от друга страна, си запазва голяма отговорност за поддържане на западните интереси в областта на сигурността на Саудицка Арабия за още едно десетилетие. В замяна на това саудитците обявяват война на силите на Оста, като правят това в рамките на един месец след срещата с Рузвелт, за което им е позволено да бъдат включени в учредителната конференция на ООН.
Няма коментари:
Публикуване на коментар