“Those who fail to learn from history are doomed to repeat it.”
"Тези които не се поучават от историята си са обречени да я повторят"
-Сър Уинстон Чърчил, друид и свободен зидар 33-та степен.(може да се уверите тук и тук)
------------------------------------------------------------------------------------------------------------
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО Е ДА ЗАПОЧНЕТЕ ОТ ПЪРВАТА ПУБЛИКАЦИЯ, т.е. от УВОДА------------------------------------------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Трябва да се подчертае, че всички световни събития, които са от съществено значение за глобалното разпределяне на военното и политическото влияние са прецизно дирижирани и нищо не е оставено на случайноста. Разделянето на света на "източен" и "западен" блок не е пряк резултат от втората световна война, а както видяхме, има корени в далечното минало. В следващата статия ще стане ясно, че идването на власт на Ленин и Сталин, както и идването на власт на Хитлер не би било възможно без пряката финансовата и материалната помощ предоставена им от световните финансисти(илюминати). Едни и същи лица и корпорации спонсорират и двете страни на конфликта с ясната цел за финансово облагодетелстване и дирижиране на световната политика, както и на тотален контрол на населението.
За да добиете представа за манипулацията, на която сме подложени от страна на "свободните" медии и властта, ще ви дам, като пример, заглавия от вестници непосредствено преди "черният вторник" 29.10.1929
Септември 1929 г.
"Няма причина за притесние. Просперитетът ще продължи." - Андрю У. Мелън, секретар на държавната хазна.14 октомври 1929 г.
"Генералният секретар Ламонт и длъжностни лица от Министерството на търговията днес отрекоха слуховете, че предстои тежка депресия в промишлеността и бизнеса, тези предположения са основани на погрешното тълкуване на индустриалните и кредитни условия, публикувани по-рано през деня от Федералния резерв " - "Ню Йорк Таймс"29 Октомври 1929 - Срив на фондовия пазар, вълна от самоубийства, уволнения и фалити залива САЩ а след няколко дена и света.
Хитлер става мъж на годината през 1938 според Таймс
------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Хитлер, Уолстрийт и втората световна война
Подготовката за Втората световна война, както преди, така и след 1933 г. е в голяма част благодарение на финансовата помощ на Уолстрийт от 20-те на миналия век, за създаване на германската картелова система и за техническа помощ на добре известни американски фирми за изграждането на германския Вермахт.
Приносът на американският капитализъм в германската подготовка за войната от преди 1940 г. може да бъде описан като феноменален.
Според историкът Карол Куигли, "този модел е не е нищо по-малко от създаването на световна система за финансов контрол, в частни ръце, способни да доминират политическата система на всяка страна и икономиката на света като цяло."
Тази феодална система е функционирала през 1920г, тъй като функционира и днес, чрез посредничеството на частните централни банки във всяка една страна, които контролират националната дистрибуция на пари на отделните икономики.
През 20-те и 30-те години на миналият век, Федералният резерв в Ню Йорк, Банката на Англия, Райхбанк в Германия и Банката на Френция повече или по-малко влияят върху политическия апарат на съответните страни индиректно чрез контрол на паричното предлагане и създаването на паричната среда. По-пряко влияние се реализира чрез доставката на политически средства, или чрез отнемането на подкрепата на политиците и политическите партии. В САЩ, например, президентът Хърбърт Хувър обвининява за поражението си през 1932 оттеглянето на подкрепата на Уолстрийт и пренасочването и към Франклин Делано Рузвелт(свободен зидар 32-ра степен).
Политиците, които се поддават на целите на финансовия капитализъм, както и представители на академичните среди предлагащи идеи за световен контрол, полезни за международните банкери, се държат в послушание чрез система на възнаграждения и санкции. В началото на 30-те, основната институция на тази международна система за финансов и политически контрол, наречен от Куигли "върха на системата", е Банката за международни разплащания (BIS) в Базел, Швейцария. (BIS) продължава работата си по време на Втората световна война като средство, чрез което банкерите, които очевидно не са във война помежду си - продължават взаимно изгодният обмен на идеи и информация за планирането на следвоенния свят.
Два картела, IG Farben и Vereinigte Stahlwerke, произвеждат 95% от немските експлозиви през 1937-38 в навечерието на Втората световна война. Капацитетът на това производство, е изграден от американските кредити и до известна степен по американска технология.
IG Farben и Standard Oil сътрудничат при производство на синтетичен петрол от въглища, което дава на IG Farben картел монопол върху германското производството на бензин по време на Втората световна война. Малко по-малко от половината на германският високо октанов бензин през 1945 г. е произведен директно от IG Farben а останалата част е произведена чрез дъщерните дружества на концерна.
Американската помощ за нацистките военни усилия е и в други области. Двата най-големи производители на танкове в Хитлерова Германия са Opel, изцяло притежавано дъщерно дружество на General Motors (контролиран от фирмата на JP Morgan) и Ford AG дъщерно дружество на компанията Форд Мотор на Детройт. Нацистите освобождават от данъци Opel през 1936 г., за да може на General Motors да разшири производствените си мощности. General Motors услужливо реинвестират получените печалби в германската индустрия. Хенри Форд е бил награден от нацистите за неговите залуги за нацизъма с орден на германският орел. Alcoa и Dow Chemical работят в тясно сътрудничество с нацистка индустрия чрез многобройни трансфери на американски технологии. Bendix Aviation, в която контролираната от JP Morgan General Motors има голям брой акции, снабдява Siemens & Halske AG в Германия с данни за автопилоти и самолети инструменти. В късната 1940 г., вече по време на "неофициалната война" Bendix Aviation предоставя пълни технически данни на Robert Bosch за самолети и ст
артери на дизелови двигатели в замяна на което получават кралско заплащане.
Накратко, американските компании, свързани с Морган и Рокфелер - международни инвестиционни банкери, но трябва да се отбележи, и че голяма част от независими американски индустриалци - са били тясно свързани с изграждането на нацистката индустрия, General Motors, Ford, General Electric, DuPont и много други американски компании са тясно ангажирани с развитието на нацистка Германия - с изключение на компанията Форд Мотор, всички останали са контролирани от елитът на Уолстрийт -J. P. Morgan firm, Rockefeller Chase Bank, както и в по-малка степен от Warburg Manhattan bank.
Германия не би могла да започне войната през 1939 г. без IG Farben. Между 1927 и началото на Втората световна война, IG Farben удвоява размера си, като голяма част от разширяването е благодарение на американската техническа помощ и от американски облигационни емисии, като например $ 30 милиона от Националната Сити банк. До 1939 IG придобива участие и управленско влияние в около 380 германски фирми и над 500 чуждестранни фирми. Империята Farben притежава свои въглищни мини, собствени електрически централи, железни и стоманени мощности, банки, изследователски звена, както и множество търговски предприятия. Има над 2000 картелни споразумения между IG и чуждестранни фирми, включително Standard Oil на Ню Джърси, DuPont, Alcoa, Dow Chemical, и други. Цялата история на IG Farben в световен мащаб и дейностите и преди Втората световна война никога няма да могат да станат известени, тъй като ключова документация е унищожена през 1945 г. в очакване на побетата на съюзниците. Въпреки това, едно следвоенно разследване от страна на военното министерство на САЩ стигна до заключението, че:
"Без огромните производствени мощности на IG Farben, нейните интензивни изследвания и мащабното и международно сътрудничество, за Германия би било немислимо и невъзможно да започне войната; Фарбен не само насочва своите мощности за въоръжаване на Германия, но се концентрира върху отслабването на нейните предопределени противници, като това усилва германския индустриален потенциал за предстоящата война и успява да ограничи военното усилие на останалата част от света, като всички действия на IG Farben са "в рамките на нормалните условия на бизнеса." Неоспоримо доказателството е, че служители на IG Farben са имали предварителни сведения за Германиският план за световно господство и за всеки един конкретен акт на агресия предприет по-късно" Доклад на военното министерство на САЩ(PDF) - на англиийски ез.
Директори на фирми контролирани от концерна IG Farben ("длъжностните лица", посочени в разследването), включват не само германски, но също така и видни американски финансисти. В разследване от 1943г. на военното министерство на САЩ се заключва, че Житлер поставя за задача на IG Farben в предвоенния период Германия да стане самостоятелна в производството на каучук, бензин, смазочни масла, магнезий, фибри, средства за обработка на кожи, мазнини и експлозиви. За изпълнението на тази критична задача, са изразходвани огромни суми от IG Farben в процесите за извличане на тези военни материали от местни германски суровини - по-специално от изобилните немски ресурси на въглища. Където тези процеси не могат да бъдат разработени в Германия те са придобити от чужбина чрез картелни споразумения. Например, за производството на изооктан, от съществено значение за авиационните горива, патент получен от САЩ.
Фарбен има многобройни споразумения с американски фирми, включително маркетингови споразумения за картели, патентни споразумения, както и технически обмен, по примера на Standard Oil-етил за трансфер на технологии, споменати по-горе. Тези договорености са използвани от IG за пропаганда на нацистката политика в чужбина, за събирането на стратегическа информация и за консолидацията на химически картел в световен мащаб.
Един от най-ужасяващите аспекти на картела IG. Farben е изобретението, производство и доставката на Циклон Б, газ използван в нацистките концентрационни лагери. Циклон Б е чиста циановодородна киселина, смъртоносна отрова, произвеждана от IG. Farben Леверкузен и продавана чрез офиса за продажби на Байер чрез Degesch, независим притежател на лиценза. В доклада на комисията от 1942 става ясно, че на ръководството на IG. е било пределно ясно точното предназначение на газът-Циклон Б за концентрационните лагери.
Картелните споразумения на IG Farben насърчават нацистката икономическа война - ярък пример за което е доброволното ограничavane на производството на синтетичен каучук от Standard Oil в Ню Джърси, САЩ по нареждане на IG Farben. Както се пише в докладът на военното министерство на САЩ:
..заради решението на Standard Oil да си осигури абсолютен монопол върху развитието на синтетичния каучук в САЩ, Standard Oil изцяло осъществява планът на IG за предотвратяване на американското производство чрез разубеждаване на американските компании да не предприемат независими изследвания за разработването на производствени процеси...През 1945 г. д-р Оскар Лоехр, заместник-председател на I.G. "Tea Buro", потвърждава, че IG Farben и Standard Oil в Ню Джърси, прилагат "предварителният план" за потискане на развитието на производството на синтетичен каучук в САЩ, в полза на германския Вермахт и в ущърб на САЩ във Втората световна война.
Водещите финансисти на Уолстрийт насочват дейността на американския филиал на IG Farben за насърчаване на нацистка пропаганда.
В борда на American I.G. - американският филиал на IG Farben са три от директорите на Федерчалния резерв на САЩ(ФЕД). American IG тясно сътрудничи със Standard Oil в Ню Джърси, Ford Motor Company, Манхатън банк (днес Chase Manhattan), и AEG (немският General Electric). Трима членове на борда на този американски филиал на IG са признати за виновни в процесите за военни престъпления в Нюрнберг. Това са немски, а не американски, членове.
"Тези мерки бяха приети от Търговската камара на САЩ. По време на кампанията от 1932 г., Хенри Хариман, президент на този орган, ме призова да подкрепя тези предложения,като ме информира, че президентът Рузвелт се е съгласил да направи това. Опитах се да му покажа, че този план е изцяло фашистски, че това е преработка на "корпоративната държава" на Мусолини но той отказа да се съгласи с това. Информира ме, че бизнес средите ще подкрепят Рузвелт с пари и влияние. Което в по-голямата си част се оказа вярно." - Мемоарите на Х.ХувърKорените на съвременния корпоративен социализъм са дълбоко в управлението на две дъщерни мулти-национални корпорации: General Electric Company в САЩ и чуждестранните и сътрудници, включително германският General Electric (AEG), и Osram, Германия.
Почти всички директори на гермаския филиал на General Electric финансово подкрепят Хитлер и са свързани не само с AEG, но и с други фирми финансирали Хитлер.
Германската General Electric дава значителни суми за политическип фонд Хитлер. AEG има четири американски директори (Baldwin, Swope, Minor, and Clark). AEG е 30% собственост на International General Electric(IGE). IGE и четиримата американски директори имат най-голям еденичен дял в AEG и следователно е имат най-голямо влияние в действията и политиката на AEG. Освен това, почти всички други директори на AEG са свързани с фирмите (IG Farben, Accumulatoren Fabrik, и т.н.), които спонсорират директно - като фирми - политическия фонд на Хитлер. Въпреки това, само германските директори на AEG са поставени пред съда в Нюрмберг през 1945 година.
До 1939 г. германската електротехническата промишленост е тясно свързана с две американски фирми: IGE и International Telephone and Telegraph(I.T.T.).
... През 1939 г. германската електротехническа промишленост е съсредоточена в няколко големи корпорации, свързани в международен картел, както и в собствеността на две големи американски корпорации. Този индустриален комплекс никога не е била основна цел за бомбардировките през Втората световна война. Електроцентрали и производствено мощности на AEG и ITT са засягани само инцидентно по време на масивните бомбардировки. Електрическите централи и оборудване, бомбардирани като цели, не са тези свързани с американски фирми. Brown Boveri в Манхайм и Siemensstadt в Берлин, са бомбардирани но те не са свързани със САЩ. В резултат на това, немското производство на електрическо оборудване по време на войната нараства постоянно, достигайки пикът си през късната 1944г. Според стратегическите доклади на американските бомбардировки, "Германия по време на войната никога не е била застрашена сериозно от недостиг на електрическо оборудване и електроенергия"
За General Electric е известно финансирането на Хитлер, възползвайки се щедро от войната - и все пак успява да избегне бомбардировките през Втората световна война.
Концернът Standard Oil и дружествата към него, в които семейство Рокфелер притежава една четвърт (и контрол) на интересите, са от съществено значение в подготовката на нацистка Германия за Втората световна война. Тази помощ идва точно на време, тъй като Германия има незначителни доставки на суров петрол, които са крайно недостатъчни за една модерна и механизирана война.През 1934 г. например около 85% от готовите петролни продукти на Германия са били внесени. Решението, прието от нацистка Германия е да произвежда синтетичен бензин от собствените си огромни залежи на въглища. Хидрогениращият процес в производство на синтетичен бензин и изооктановите му характеристики, е това което ще позволи на Германия да отиде на война през 1940 г. Този процес е разработен и финансиран от Standard Oil laboratories в САЩ, в партньорство с IG Farben.
По време на Втората световна войната Standard Oil в Ню Джърси е обвинен в измяна за предвоенният си съюз с Farben, когато все още продължава боенните си дейности в рамките на Кръгът на Химлер и Приятели, което разбира се, е неизвестно по това време. Обвиненията в измяна са яростно отричани от Standard Oil.
Прехвърлянето на етиловата технология за нацистката военна машина се повтаря в случая с технологията за синтетичен каучук. Няма съмнение, че способността на германския Вермахт за военни действия през Втората световна война пряко зависи от производството на синтетичен каучук, както и на синтетични петрол, тъй като Германия няма ресурси от естествен каучук, и войната би била невъзможна без неговото производството от IG Farben.
Няма данни, че ITT прави директни плащания на Хитлер преди той да вземе властта през 1933г. От друга страна, много плащания са направени на Хайнрих Химлер в края на 1930 г. и по време на втората световна война чрез германски дъщерни фирми на ITT.
Нацистицкият барон Курт фон Шрьодер става пазител на интересите на ITT в Германия. Шрьодер действа като канал за пари на ITT към Хайнрих Химлер докато втората световна война е в ход, и САЩ са във война с Германия.
... ако финансистите биха намерили начин досега, то вече щяхме да сме във война. Те искат война, защото те правят пари от такъв конфликт - от човешкото нещастие и страдание до което води войната...Хенри Форд 1938 г. интервю за New York Times.
Този нацистки жест предизвиква буря от противоречия в Съединените щати и в крайна сметка води до размяна на дипломатически ноти между германското правителство и Държавния департамент. Докато Форд публично протестира, че той не е подкрепя тоталитарните правителства, ние откриваме, че на практика, че Форд съзнателно се е възползвал от двете страни на Втората световна война, от френски и немски на инсталации за производство на превозни средства с печалба за Вермахта, и от инсталации в САЩ за изграждане на превозни средства с печалба за американската армия.
На 20 декември 1922 Ню Йорк Таймс съобщава, че автомобилният производител Хенри Форд финансира Адолф Хитлер и неговите националистически и антисемитски движения в Мюнхен.
20 декември 1922 г. "Ню Йорк Таймс"
На стената зад бюрото си в частния кабинет на Хитлер има голяма снимка на Хенри Форд. В предверието има голяма маса, отрупана с книги, почти всички от които са превод на книги написани и публикувани от Хенри Форд.Средства на Хенри Форд са използвани от Хитлер за подготовка на Бирения пуч. Бунтът се проваля, и Хитлер е заловен и впоследствие е изправен пред съд. През февруари 1923 г. по време на съдебния процес, вицепрезидента Ауер на баварската Диета свидетелства:
Диетата на Бавария отдавна има информация, че движението на Хитлер е частично финансиранo от американският анти семитист - Хенри Форд.
По време на престоя си в затвора, Хитлер пише книгата Моята борба. Пасажи от книгата на Хенри Форд - Международният евреин, разпространявана от нацистите и преведена от тях в десет езика, са използвани дословно от Хитлер в неговата Mein Kampf. "
През юли 1942 слух достига обратно до Вашингтон от Ford Франция за дейностите на Ford подкрепящи германската война в Европа. Уличаващата информация е незабавно одстранена и дори днес само откъси от документацията могат да бъдат проследени във Вашингтон. Съществуват писмени доказателства, че Ford Motor Company работи и за двете страни на Втората световна война.
Зад фронтове по време на Втората световна война, чрез посредници в Швейцария и Северна Африка, финансовият елит на Ню Йорк сътрудничи с нацисткия режим. Задържани документи след войната дават неоспорими доказателства за това, че за някои елементи на големия бизнес, периода 1941-5 е "бизнес както обикновено." Например, кореспонденция между американски фирми и техните френски дъщерни дружества разкрива, че е предоставяна помощ на силите на оста, докато САЩ е във война с Германия и Италия. Писма между Ford в Франция и Ford в САЩ между 1940 г. и юли 1942 са анализирани от отдела за контрол на чуждестранните фондове към Министерството на финансите в САЩ. Първоначалният доклад заключва, че до средата на 1942г:
- дейността на дъщерните дружества на Ford в Франция е значително увеличена;
- производството им е било единствено в полза на германците и окупираните страни;
- германците показват ясно желанието си да се защитят интересите на Ford "заради строгия неутралитет поддържан от Хенри Форд и неговия син Едсел Форд";
- има повишена активност на френските дъщерни дружества на Ford работещи за Германците като за това те получават похвала от семейството Ford в Америка;
- мениджърът на парижкия на офис сътрудничи с германците, за да издейства на Чейс банк "привилегировано положение"
- германците отдават на парижкия клон на Chase Bank специална почит. Много немски банки, високопоставени немски официери и техни организации подържат тесни взаимоотношения с клона на банката.
- мениджърът на парижкия клон е "изключително последователен в прилагането на ограничения срещу еврейска собственост, като отказва да освободи средства, принадлежащи на евреи в очакване, че постановление забраняващо такова освобождаване може да бъде публикувана в близко бъдеще от окупационните власти"
- офиса в Ню Йорк, въпреки горепосочената информация не взима мерки за премахването на мениджъра от офиса в Париж, тъй като "тази стъпка би била срещу нашите (Chase) интереси, които се занимават не с теория, а с конкретната ситуация."
...тези два случая (т.е., Ford и Chase Bank) ни убедиха, че е наложително незабавно да разследва дейността на дъщерните дружества на поне някои от най-големите американски фирми, които са били експлоатирани във Франция, по време на германската окупация..Служители на хазната на САЩ призовават да се започне разследване на френските дъщерни дружества на няколко американски банки - това са, Chase, Morgan, National City, Guaranty, Bankers Trust, и American Express. Министерството на финансите предоставя писмени доказателства за сътрудничество между Chase Bank и JR Morgan с нацистите през Втората световна война.
"Банката" отговорна за финансирането на Хитлер е основана през 1924 от У. Аврел Хариман от името на Тисен и неговата банка voor Handel en Scheepvaart N.V в Холандия която е в съюз с Banking Corporation (UBC) в Ню Йорк Сити. Според правителствени документи, UBC е в действителност посредник на голям брой контролирани от Тисен предприятия и активи. UBC купува и изпраща в чужбина злато, стомана, въглища, и американски съкровищни облигации. Роланд Хариман е председател а Прескот Буш и е генералният директор. Правителствени документи показват, че Буш и неговите партньори се опитват да прикрят факта, че UBC е протеже на нацистите в САЩ, особено след като САЩ влизат във войната. В първоначалната група бизнес партньори на UBC е Джордж Хърбърт Уокър, прадядо на президента Буш по майчина линия, който е имал връзка със семейството на Хариман, която датира от 1919г. През 1922г. Уокър и У. Аврел Хариман пътуват до Берлин, за да се основат немския клон на своите банкови и инвестиционни операции, които са до голяма степен основани върху операции с критични военни ресурси като стомана и въглища.
Германският филиал на Клонът на Уокър и Хариман сключва индустриален съюз също с друг немски титан, който подкрепя Хитлер а именно Фридрих Флик, който е партньор на Тисен в германския концерн - German Steel Trust (1926-1944), концерн който усилено подпомага нацистката военна машина. За своята роля в използването на робски труд и собствените си ресурси на стомана, въглища и оръжие за изграждането воения капацитет на Хитлер, Ф. Флик е осъден на затвор по време на Нюрнбергския процес.
Правителствени документи, отбелязват, че Буш, Хариман, Ливънс, както и другите акционери на UBC са всъщност фантомни акционери на Тисен и неговата Холандска банка, което означава, че са действали по пряко нареждане на германският им клиент.
На 20 октомври 1942 г., според закона за търговия с врага, Конгреса на САЩ конфискува UBC и ликвидира нейните активи след края на войната. Конфискацията е потвърдена с издаването на заповед № 248 и е подписана от Лео Т. Кроули, директор на комисията за конфискация на чуждестранно имущество към правителството на САЩ. През август в рамките на същия орган, конгресът на САЩ са иззема първата от основаните от Буш, Хариман и Тисен компания - Hamburg-American Line с заповед № 126, подписана от Кроули. Осем дни след изземването на UBC, Конгресът се позова на Закона за търговия с врага, за да поеме контрола върху още две компании контролирани от триото Буш-Хариман-Тисен бизнес - Holland-American Trading Corp. (Заповед № 261) и Seamless Steel Equipment Corp. (Заповед № 259).
Документи от архивите показват също, че изпращат Буш и Хариман изпращат американски ценни активи, включително злато, въглища, стомана и американски съкровищни облигации, за своите чуждестранни клиенти между 1931-33, в периода когато Хитлер идва на власт.
От 1942 г., тази информацията не се появява в новините по времето на която и да е политическа кампания на Буш, нито пък е включена в някоя от най-големите семейни биографии на Буш.
През 1990-те, бившият прокурор отговорен за нацистките престъпления към американски министерство на правосъдието и бивш офицер от разузнаването и - Джон Лофтъс, сега почетен президент на Музея на Холокоста във Флорида, публикува книга и стартира на уеб страница, като по този начин разкрива връзката между Прескот Буш, Consolidated Silesian Steel Corporation и принудителния труд в Аушвиц. Въпреки това, че Лофтъс е широко уважаван и имауспешна международна кариера, тази информация не е отразена от нито един вестник в САЩ или телевизионна програма.
Междувременно, водещите медии очевидно не направи опит от Втората световна война насам, за да се потвърди или опровергае твърденията на нацистката сътрудничество срещу семейство Буш. Вместо това, те са се опитали да отхвърли или да дискредитира такива Интернет сайтове или "непозволено" книги, без каквото и да е журналистическо разследване или научните изследвания в тяхната истинност.
Големи американски медии, включително и ABC News, NBC News, CNN, The New York Times, Washington Post, Washington Times, Los Angeles Times и Маями Хералд " многократно отказват да разследват историята, въпреки документи, които са им представени. Кореспондент Newsweek Майкъл Исикоф, известен с детаилните си репортажи по време на сексуалната афера Клинтън-Люински през 1990-те, два пъти отказва да отрази тази изключителна история, въз основа на документи от архивите.
През 1952 г. Прескот Буш е избран в Сената на САЩ без никакво медийно покритие на неговато добре скрито нацистко минало. Няма данни за каквото и да било отразяване в пресата на САЩ на възките на фамилия Буш с нацистка Германия по време на която и да било политическа кампании, провеждана от Джордж Хърбърт Уокър Буш, Джеб Буш, Джордж У. Буш, с изключение на едно кратко споменаване в Sarasota Herald Tribune в репортаж на друга тема, през ноември 2000 г. и в кратка, но неточна справка вThe Boston Globe през 2001 г..
Високи длъжностни лица на IG Farben и други са способни да бъдат от време на време много възмутени. Тяхната общата нагласа и очакване е, че войната вече е свършила и сега ние трябва да им окажеме помощ за подпомагането на IC Farben и германската индустрия да се изправят на крака. Техните приятели в САЩ и Англия казват, че трябва да се сложи край на подобни разследвания, и че трябва да получат належащата им помощ за да се възстанови тяхната индустрия.- Уолстрйит финансира германските картели в средата на 1920 година, което от своя страна довежда Хитлер на власт.
- Финансирането на Хитлер и неговите улични бойци на SS идва в голяма част от филиали или дъщерни дружества на американски фирми, включително от Хенри Форд през 1922 г., плащания от страна на IG Farben и General Electric през 1933 г., последвани от Standard Oil в Ню Джърси и плащания на ITT към Хайнрих Химлер до 1944.
- Американските голбалисти под контрола на Wall Street се възползват щедро от военната строителната програма на Хитлер през 1930 г. и най-малко до 1942.
- Международни банкери използват политическото си влияние в САЩ, за да прикрият сътрудничество си по време на войната.
Едни и същи имена, като Оуен Йънг, Джерард Суоп, Хялмар Шахт, Бернард Барух, и т.н.; и едни и същи международни банки : J. P. Morgan, Guaranty Trust, Chase Bank изникват постоянно в процеса на подпомагане на нацистката военна индустрия.
Тази група международни банкери, подкрепя и болшевишката революция и впоследствие се възползва от създаването на Съветска Русия. Тази група подкрепя Рузвелт и се възползва от новия курс на социализма. Тази група също подкрепя Хитлер и със сигурност се възползва от немското въоръжаване през 1930.
Този финансов елит съзнателно и с преднамерено подпомага болшевишката революция от 1917 г. в симбиоза с германските банкери. След като печелят добре от немската хипер-инфлационна катастрофа през 1923 г., и слагайки тежестта на немските репарации върху гърбовете на американските инвеститори, Wall Street довежда до финансовата криза от 1929.
Със сигурност поне от 1960, има неоспорима документация представяща тезата, че САЩ се управлява от самоподържащ се и неизбран силен елит. Този елит контролира, или най-малкото има силно влияние, върху всички външни и вътрешни политически решения на САЩ. Финансовият капитализъм има друга важна цел, която не е нищо по-малко от това да се създаде световна система за финансов контрол, която е в частни ръце, способни да доминират политическата система на всяка една страна и икономика на света като цяло.
Съединените щати, независимо от Конституцията и нейните предполагаеми ограничения, са се превърнали в квази-тоталитарна държава.
Същноста и е в имуществените интереси на международните банкери да централизират политическата власт, като тази централизация може най-добре да бъдат постигната в рамките на колективистично общество, като в социалистическа Русия, националсоциалистическа Германия, или Фабиан-социалистическа САЩ.
За да има пълно разбиране и осъзнаване американската вътрешна политика и външна политика през ХХ век, трябва да се види факта, че този финансов елит ефективно монополизира вашингтонската политика.
Чрез контрол върху издателства, големи вестници, и медийни корпорации управлявани от редактори, които имат еднакви идеи, информацията достъпна за обществеността е филтрирана според желанието им. До вчера, космическата програма, днес, енергийна криза или кампания за екологията. Утре, война в Близкия изток или някоя друга катастрофа. Самият финансов елит признава, че неговата политика не е общественно приемлива но е подготвен да я води сам, без дори най-малка обществена подкрепа.
Източници
[1] www.guardian.co.uk - How Bush's grandfather helped Hitler's rise to power
[2] Wall Street and the Rise of Hitler by Anthony C. Sutton GSG Publishers, 2002
[3] John Buchanan Exclusive to The New Hampshire Gazette 10-10-3
[4] http://modernhistoryproject.org/
Няма коментари:
Публикуване на коментар